Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Тя се завъртя на токчетата си. Лицето й изразяваше силно напрежение.

— Даян, била съм омъжена за непознат. Теглил е заеми срещу къщата ни, рискувал е на борсата, купувал е и е продавал имоти — нещо, за което аз не съм и подозирала. Какви ли други тайни е криел от мен?

Джени започна да рови в чантата си, после измъкна купчина листа и ги размаха под носа на Даян. Това бе добър знак — Джени най-сетне излизаше от черупката си, в която се бе затворила през последните шест месеца.

— Даян, виж списъка с инвестициите — каза Джени през зъби. — Цяла редица къщи в Съри Хилс… двуетажна сграда в Куги, още една в Бонди… Списъкът е безкраен. Купени, ремонтирани и продадени за огромни суми, които са били използвани за закупуване на акции. — Тя трепереше от ярост. — И докато той е бил зает да трупа богатство, аз се борех да платя нарастващата сметка за ток!

Даян грабна намачканите документи и ги приглади.

— Е, значи Пит е бил таен капиталист, дори и зад гърба ти е правил това, което е смятал, че е най-доброто за вас, а овцефермата е била нещо, което и двамата сте искали.

Ядът на Джени като че ли изчезна с такава бързина, с каквато се бе възпламенил. Тя седна на ниската възглавничка и загриза нокътя си.

— Запали си цигара — каза Даян, като протегна към нея кутия цигари. — Преди да ги откажеш имаше такива хубави нокти.

Джени поклати глава.

— Ако пропуша пак, никога няма да мога да ги откажа. Както и да е, ноктите са по-евтини от цигарите. — Усмихна се вяло и отпи глътка вино. — Понякога не знам какво правя. Всичко изглежда толкова налудничаво, че се питам, дали и аз не полудявам.

Даян се усмихна. Сребърните гривни звъннаха.

— Хората на изкуството никога не са били напълно нормални, но ние с теб още не сме в тази категория, мила. Обещавам да ти кажа, когато усетя, че откачаш и тогава заедно ще се гмурнем в дълбините на лудостта.

Джени се разсмя и въпреки че в гласа й се долавяха истерични нотки, бе приятно да я чуеш как се смее.

— Е, какво смяташ да правиш с фермата?

Джени се намръщи и прехапа устни.

— Не знам. В момента фермата се ръководи от управител. Джон Уейнрайт ме съветва да я продам. — Тя погледна надолу към ноктите си и гъстата й кестенява коса закри лицето. Даян не можеше да види изражението й. — Без Пит няма да е същото, освен това нищо не разбирам от овце, още по-малко как се управлява ферма.

Даян седна на ръба на стола видимо развълнувана. Може би Чаринга бе именно онова нещо, което щеше да помогне на Джени да преодолее мъката и да намери нова цел в живота си.

— Не забравяй, че сме живели във Валуна — там се чувстваше в естествената си среда. Можеш да оставиш управителя да се занимава с фермата и да живееш като господарка на имението.

Джени сви рамене.

— Не знам, Даян. Изкушавам се да отида и да огледам мястото, но…

— Но?… — Търпението на Даян се изчерпа. Тази потисната, безпомощна Джени, която се колебаеше и даваше уклончиви отговори й бе чужда.

— Не си ли поне малко заинтригувана? Не искаш ли да видиш изненадата, която Пит ти е подготвил?

Джени направи опит да запази спокойствие.

— Знам, че без него и Бен няма да е същото, но това е една възможност да се махна за известно време от къщата в Палм Бийч и от всички спомени, свързани с нея. Бих могла да го приема като приключение, като необичайна почивка. А какво ще стане с изложбата и с поръчката, която още не съм изпълнила?

Даян всмука дълбоко дима от цигарата.

— Изложбата ще се състои — вече сме напреднали с подготовката. Двамата с Анди ще се справим, а пейзажът, който ти поръчаха, е почти завършен. — Тя я погледна със сериозно изражение. — Така че, сама виждаш — нищо не те задържа тук. Трябва да отидеш. Пит би искал да го направиш.

Даян успя да убеди Джени да вечерят в Кингс Крос. Ресторантът се намираше на няколко крачки от галерията, в сърцето на артистичния квартал на Сидни и бе любимо и на двете място. Неоновите светлини мигаха и проблясваха, от околните барове и нощни клубове се разнасяше музика, по улиците течеше обичайният поток от ексцентрично облечени хора, но Джени не бе настроена да се наслаждава на гледката. Светлините бяха прекалено ярки, музиката — гръмка, а минувачите — превзети и облечени безвкусно. Реши да не се връща с Даян в галерията и след едночасово шофиране се прибра вкъщи.

Къщата бе чудесна — на три етажа, построена върху хълм с гледка към залива. Голям късмет беше, че я купиха толкова евтино. През първите години, преди да се роди Бен, те влагаха всичките си пари в ремонта й — боядисване, нов покрив, климатик, панорамни прозорци. Стойността й сега бе много по-висока от първоначалната. Палм Бийч се превърна в модно за живеене място и макар това да бе свързано с безкраен приток от сърфисти и любители на слънцето в края на седмицата, и двамата не искаха да се местят. Бен обичаше да ходи на плажа, учеше се да плува, недоволстваше и плачеше, когато беше време да се прибират нагоре по хълма към къщата.