Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Как се справяте, скъпа? Голямо нещастие — да загубите и двамата по този начин.

Джени си спомни за полицая пред входната врата в онази ужасна сутрин. Сети се за емболията, която бе застигнала Питър светкавично, със смъртоносна точност. Тя бе унищожила семейството й за миг, оставяйки единствено отломките от колата, която полицията извади от пропастта край пътя, водещ към дома им.

Само двайсет минути ги деляха от дома, а тя не бе разбрала нищо, не бе почувствала нищо. „Как е възможно подобно нещо? — питаше се тя за стотен път. — Как може една майка да не усети, че детето й е мъртво; една съпруга да не чуе вътрешния си глас, който да й подскаже, че нещо не е наред?“

Тя завъртя годежния си пръстен, загледа се в отблясъците на диаманта на слънчевата светлина и каза с тих глас:

— Ще се оправя.

Той я погледна сериозно, после кимна и се върна към документите.

— Както ви е известно, Питър беше проницателен инвеститор. Той доста се постара, за да остави семейството си осигурено — създаде няколко тръста, направи и някои застраховки.

— Точно това ми е трудно да разбера — прекъсна го тя. — Питър беше банков служител и притежаваше няколко акции, но освен къщата, която бе ипотекирана, и съдружието в галерията, той нямаше друга собственост — камо ли отделени пари, за да играе на стоковата борса. От къде е взел всичките тези пари?

Джени си припомни дългия списък, който й бяха връчили. От него ставаше ясно, че Питър е купувал имоти по продължение на цялото северно крайбрежие, като е използвал спада на цените на борсата. След като ги е привеждал в пазарен вид и е изчаквал да се повишат цените, ги е продавал, без да й каже нищо.

— Все пак от къде е намерил пари, за да започне? — продължи да упорства тя.

Уейнрайт кимна и се върна отново към папката.

— Изтегли солиден заем, като заложи къщата ви в Палм Бийч и така купи първите няколко имота, после ги препродаде и използва печалбата, за да купи следващите.

Тя се сети за огромната сума пари в банковата си сметка, за годините на лишения, когато едва успяваше да плати сметките и промърмори:

— Никога не ми е споменавал нищо за това.

— Предполагам, че не е искал да ви тревожи с финансовите въпроси. — Адвокатът се усмихна покровителствено.

Тя го погледна студено и смени темата на разговора.

— Какви са тези неща около рождения ми ден?

Джон Уейнрайт прелисти няколко документа на бюрото си и измъкна още една папка.

— Това е специално допълнение към завещанието на Питър, което касае лично вас. Той искаше да ви направи подарък за рождения ден, но…

Тя се приведе напред. Обзе я нетърпение и същевременно страх.

— Какво е то?

— Това е нотариален акт за една овцевъдна ферма — отвърна той, като разгърна папката.

Думите му я поразиха и тя се облегна отново на стола.

— Моля ви, да ми обясните по-подробно — каза най-накрая.

— Собствениците са се отказали от фермата преди двайсетина години. Съпругът ви видя в нея възможност да осъществи мечтата, която, вярвам, и двамата сте споделяли, и я купи — усмихна се той. — Питър бе много развълнуван. Искаше да ви изненада за двайсет и петия ви рожден ден. Помогнах му да подготви необходимите документи и да стигне до споразумение с управителя, който щеше да ръководи фермата до момента, в който вие двамата поемете нещата.

Джени се луташе в догадки и се опитваше да проумее фактите. В тишината, докато се мъчеше да сложи в ред мислите си, се чуваше само тиктакането на часовника. Нещата започваха да си идват на мястото. Питър й бе споменал, че рожденият й ден ще остане незабравим. За Коледа й подари медальон и намекна, че по някакъв начин този медальон е свързан с предстоящата изненада, но отказа да разкрие тайната му, не пожела да каже нищо и за това, което подготвя. Оттогава тя не сваляше медальона от врата си. Но да купи цяла ферма? Това надхвърляше и най-смелите й мечти. Не беше за вярване.

— Защо не ми споменахте за това още първия път?

— Заради изричните указания на Питър да не ви се казва нищо преди двайсет и петия ви рожден ден. — Тонът му бе премерен. — Уейнрайт, Добс и Стийл смятат за свой дълг да спазват точно волята на клиентите си.

Джени млъкна. Твърде късно се случваше всичко. Нямаше как да съживи тяхната мечта сама — не и сега. Но любопитството не й даваше мира.

— Разкажете ми повече за това място, Джон. Къде се намира?

— Намира се в северозападния край на Нов Южен Уелс, толкова навътре в пустошта, колкото може да достигне човек. Името на фермата е Чаринга, което, както бях осведомен, означава „свещен амулет“.