Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Джени още се смееше, когато забеляза, че Брет е застанал на прага. Пулсът й се ускори и тя мигновено се настрои да се отбранява.

— Защо се прокрадвате така потайно, господин Уилсън? Не виждате ли, че имам гост?

Брет изгледа Чарли сърдито и влезе в кухнята. Рипър започна да скача по него, но той не му обърна внимание.

— Дойдох, за да си прибера останалите вещи от килера.

Джени кимна и се ядоса на себе си — беше забравила, че в килера имаше оставени негови чанти и кашони. Присъствието му в къщата ужасно я притесняваше и й се искаше Даян да си покаже предателската физиономия и да я спаси от затруднението. Тя се обърна към Чарли, който я наблюдаваше с любопитство, повдигнал въпросително едната си вежда.

— Не знаех, че нещата стоят по този начин — каза той, видимо доволен от сцената, на която стана неволен свидетел.

— Брет е живял в къщата, преди да дойда в Чаринга — рязко отвърна Джени. — Не се е случило нищо, за което да не може да се говори на чаша чай на гости у пастора.

— Гузен негонен бяга — промърмори той с недоверие, — но кой съм аз, че да те съдя?

— Чарли, ти си невъзможен — въздъхна Джени.

Брет се върна в кухнята, натоварен с кашони. Той изгледа двамата намръщено, бутна рязко вратата с мрежата и излезе на верандата.

— О, скъпа! — възкликна Чарли. — Твоят господин Уилсън изглежда не е в настроение тази сутрин. Явно си има проблеми с неговата малка сочна барманка. — Той втренчи сините си очи в Джени. — Двамата са хубава двойка, не мислиш ли?

Джени избегна погледа му, защото се страхуваше, че очите й ще я издадат.

— Не смятам да обсъждам любовния живот на господин Уилсън — каза решително.

Леката усмивка подсказваше, че той има различно мнение по въпроса.

— Е, не бих искал да те задържам, Джени. Знам, че си заета. Предай моите поздрави на Даян и не забравяй, че обеща да ни посетиш. Хелън ще се радва да ви види с Даян.

Той хвана ръката й и я задържа малко по-дълго, отколкото бе необходимо.

— Аз също ще се радвам да те видя — каза с нисък глас. — Присъствието ти преобрази Чаринга и й вдъхна нов живот. Мястото никога няма да е същото без теб.

— Винаги е приятно да знаеш, че си направил впечатление — каза тя отбранително.

— Виждам, че не се поддаваш лесно на ласкателства, Джени. Възхищавам се на това качество у жените. Следващия път ще се постарая повече. Не искам да мисля, че съм загубил подхода си към нежния пол. — Той се усмихна и й целуна ръка.

Джени се отдръпна и побърза да излезе на верандата, за да не му даде възможност да каже още нещо. Разговорът бе взел опасна насока, освен това споменът за забавата все още не беше избледнял в паметта й и тя се чувстваше притеснена. Спомняше си как я притискаше, докато танцуваха валс и как не можеше да избегне хипнотичния му поглед. Нямаше съмнение, че Чарли беше изпечен женкар. Въпреки че не можеше да бъде заблудена за истинските мотиви, които го караха да флиртува, Джени харесваше чувството му за хумор.

— Нещата май се нареждат доста добре, Джен. Мисля, че няма да е зле да поостанем тук малко по-дълго.

Джени се завъртя и застана срещу Даян, която стоеше с ръце на кръста и наблюдаваше как фигурите на ездача и коня се смаляват в далечината.

— Какво точно имаш предвид, дявол да го вземе?

— По-спокойно, де — каза подигравателно Даян и размаха показалеца си. — Имах предвид, че след като си приключила с Брет, защо да не поостанеш тук за истински големия улов? Старият Чарли Скуайърс може да си заслужава вниманието.

Раздразнението на Джени започна да взема връх.

— Даян, ти нямаш абсолютно никакъв вкус, освен това си пълна страхливка. Остави ме с Чарли, след като знаеше, че не искам да се виждам с него насаме, а като капак на всичко и Брет цъфна тук.

Очите на Даян се разшириха от учудване.

— Леле-мале. Толкова много мъже за толкова кратко време. Каква наситена програма.

Джени се разсмя. Човек не можеше дълго време да се сърди на Даян.

— Трябваше да видиш физиономията на Брет — каза тя, като се задъхваше. — Ако можеше да се убива с поглед, сега двамата с Чарли щяхме да сме мъртви.

— Може и да ти се отдава да заблудиш Брет, Джен, но мен не можеш да ме заблудиш. Брет още има значение за теб и мисля, че направи голяма грешка, като го остави да си тръгне по този начин. Ти не му даде никаква възможност да ти даде обяснение, а това, че те видя в компанията на Чарлс само влоши положението.

— Не ми се слуша това, Даян.

— Може и да не ти се слуша — каза троснато Даян, — но и аз имам право да си кажа мнението.