Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Съжалявам, отче — Матилда преглътна сълзите си. — Но всичко това ми се струва толкова безсмислено. Хората се избиват заради парче земя. Жените се борят със сушата и бомбардировките, за да оцелеят. За какво е всичко това?

Отец Райън наведе глава.

— Не мога да ти отговоря, Матилда. Ще ми се да знаех отговора.

Двамата яздиха до Уилга в пълно мълчание, всеки потънал в собствените си мисли. Матилда се страхуваше от момента, когато щеше да се изправи пред Ейприл. Фермата се откри пред тях и тя сграбчи силно юздите.

Само при вида на Ейприл, която ги чакаше пред къщата, Матилда разбра, че приятелката й вече се е досетила защо са дошли, но тепърва й предстоеше да се сблъска с целия ужас на трагичните вести и Матилда не беше сигурна, че тази дребничка жена, която се бореше така упорито да надмогне собствената си крехкост, нямаше сега да се пречупи. Матилда потърси дълбоко в себе си последните капчици сила, за да се подготви за това, което предстоеше.

Ейприл отказа да ги пусне в къщата. Не им позволи да се приближат до нея, остана неподвижна на верандата и изслуша отец Райън с каменно лице.

Накрая, след като тишината стана непоносима, тя едва си пое дъх и каза:

— Отче, Моли, благодаря ви, че дойдохте, но точно сега искам да съм сама. — Гласът й беше безжизнен и безизразен, лишен от всякакви чувства. Тя вдигна с отчаяно упорство глава, обърна се и се затвори в къщата.

Матилда искаше да отиде при нея, но отец Райън я спря.

— Остави я. Всички хора скърбят по различен начин, тя има нужда да остане сама с децата си.

Матилда се взря в затворената врата и кимна с неохота. Реакцията на Ейприл я стъписа и разтревожи, но тя знаеше, че Ейприл ще дойде при нея, ако има нужда от помощ.

— Тогава отивам да си върша работата — проговори накрая. — Така няма да имам време да мисля.

Отец Райън поглади ръката й.

— Върви, Матилда, и помни, че Бог ще ти даде сили да издържиш.

Той шибна по главата с камшика мулето и се отправи на север. Трябваше да занесе и другите телеграми, да утеши семействата и да се помоли за тях.

Матилда го изпрати с поглед и се запита къде беше неговият бог, когато Марвин я изнасили. Къде е бил, когато Том, Шон и Дейви са имали нужда от защита. Каква беше ползата от този бог, който беше отредил на жена като Ейприл да загуби двама сина и съпруг, за да задоволи страстта за сражения на някакъв безименен, неизвестен генерал?

Тя обърна коня и се отправи към пасищата на Уилга. Сезонът за стригане на овцете наближаваше и имаше много работа, която трябваше да бъде свършена, а дори всезнаещият, всевиждащ бог на отец Райън не можеше да остриже трийсет хиляди овце.

Матилда видя Ейприл след три дена. Тя пристигна късно следобед със старата камионетка на Том. Децата седяха до нея, а каросерията беше натоварена с покъщнина.

— Връщам се в Аделаида — обяви тя, след като слезе от камиона. — Родителите ми са там и ни предложиха да живеем при тях.

Тонът й бе овладян. Матилда можеше само да предполага колко й костваше да се държи спокойно пред децата.

— Ами Уилга? Не можеш да я напуснеш просто така. Не и след целия този труд, който двамата с Том сте вложили в нея през годините.

Погледът на Ейприл беше студен.

— Какъв е смисълът от земята, когато нямам мъже да ми помагат в работата?

— Двете с теб се справихме много добре досега. Момчетата също се оправят с овцете. — Матилда се протегна, за да я хване за ръката, но Ейприл се отдръпна. — Уилга е собственост на семейството на Том от три поколения, Ейприл. Не можеш да си тръгнеш ей така.

— Тогава ми предложи някаква цена — каза тя непреклонно.

Матилда я гледаше настойчиво.

— Ейприл, имаш нужда да обмислиш всичко това. Едно прибързано решение би лишило децата ти от тяхното наследство, а ти много добре знаеш, че Том се съсипваше от работа точно заради тях.

Ейприл поклати глава, гушна най-малкото момченце и го подпря на кръста си.

— Не искам да видя тази ферма никога вече — каза с горчивина. — Всяко дърво, всяка тревичка, всеки проклет заек и овца ми напомнят за това, което загубих. Уилга е твоя, Матилда. Парите нямат значение. Ти ще решиш колко да ми платиш.

Матилда видя решителността, изписана на дребното й лице и разбра, че в сегашното й състояние, никой не би могъл да я убеди да обмисли решението си, колкото й важно да бе то.

— Не знам каква е цената на Уилга, Ейприл, но знам, че едва ли имам достатъчно пари в банката, за да я покрия. Може би трябва да изчакаш малко и да я обявиш за продан? Би могла да й вземеш добра цена и да осигуриш себе си и децата.