Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— И тримата са големи мъже, Ейприл, и знаят много добре какво правят — каза предпазливо Матилда. — Дейви е още млад, но е израснал по пасищата и е силен и издръжлив, освен това е невъзможен инат, каквито са всички австралийци.

Тя прегърна приятелката си, залюля я и приглади косата й назад.

— Той искаше да отиде да се бие, знаеш това, нямаше да може да го спрем.

Войната продължаваше и двете жени се бореха с природните сили и с мъката, заседнала дълбоко в душите им. Том и момчетата пишеха редовно и Матилда беше благодарна на Ейприл, че споделя писмата им с нея. Писмата бяха от огромно значение и за двете и макар че ножиците на цензора ги правеха парцаливи и трудни за четене, те бяха единственото доказателство, че мъжете са живи. Двете жени сглобяваха парченце по парченце всяка вест от мъжете и с помощта на един стар атлас следяха местоположението им.

Том и Шон бяха някъде в северна Африка, а Дейви, обучен набързо и зле, беше натоварен на кораб и изпратен в Нова Гвинея.

Матилда четеше писмата внимателно. От книгите, които заемаше от пътуващата библиотека, знаеше как всъщност стоят нещата и разбираше какво се крие зад старателно изписаните думи на Дейви. Тази информация тя пазеше само за себе си. Какъв смисъл имаше да казва на Ейприл, че войната в джунглата означава дни, а може би и седмици, прекарани в тъмнина и влага, в която нямаше никакъв начин да останеш сух? Водата разяждаше кожата, а по дрехите избиваше плесен. Горещината, съчетана с влага, отслабваше силите им, комарите сееха зараза. Отровните змии и паяци бяха не по-малко опасни от капаните, поставени от врага. Австралийските мъже се сблъскваха в джунглата със съвсем различен свят, далеч по-опасен от сухите горещини, към които бяха привикнали. По-добре беше да остави Ейприл да си мисли, че момчето й е настанено в удобна барака и го хранят три пъти на ден с пълноценна храна.

Това лято нямаше край. Малайа и Филипините също бяха нападнати. Сега, повече от всякога, беше жизненоважно да имат връзка с външния свят, затова всяка вечер се прибираха в една от двете ферми и слушаха новините по радиото.

Японците завладяха Сингапур на 8 февруари 1942 година. Старците, момчетата и изнурените от работа жени стояха онемели до радиото и се споглеждаха ужасено. Нова Гвинея беше само на един разкрач разстояние от нос Йорк в горния край на Куинсланд. Изведнъж войната стана съвсем реална, огромните безлюдни пространства изглеждаха лесна плячка сега, когато Австралия беше лишена от своите войници.

Министър-председателят Къртин настоя пред Чърчил да позволи на австралийците да защитят страната си и накрая две дивизии бяха натоварени на корабите в южна Африка и поеха дългото пътуване към дома.

— Връщат се — възкликна щастливо Ейприл. — Няма начин Том и Шон да не са на корабите.

— Те няма да се върнат тук — предупреди я Матилда. — Ще бъдат горе в северните територии, за да ни пазят от японците.

Лицето на Ейприл светеше.

— Но ще ги пускат в отпуска, Моли. Представи си само, да ги видим в Уилга, да чуем гласовете им отново. — Въодушевлението й изведнъж се изпари. — Ами Дейви? Защо не може и той да се прибере?

Матилда забеляза как двамата възрастни овчари се спогледаха разбиращо и много добре знаеше какво си мислят. Дейви се намираше в центъра на бойните действия, последното му писмо бе пътувало със седмици, докато пристигне. Нямаше почти никаква надежда да го видят преди края на войната.

Матилда въздъхна и стисна ръката на Ейприл.

— Това няма да продължи вечно — каза с успокояващ тон. — Скоро всички ще си дойдат у дома.

Оказа се обаче, че не било писано да се върнат в Австралия. Чърчил и Къртин се договориха и вместо австралийските войски, в Австралия беше изпратена една американска дивизия. Заедно с всички австралийци, Матилда и Ейприл, се почувстваха предадени от Отечеството. Как тази огромна територия би могла да бъде защитена от една шепа хора и защо Англия отказваше на австралийските войници правото да защитават страната си, след като се биха толкова храбро за самата Англия?

През следващите няколко месеца жените се бореха да надвият мъката, намирайки утеха в споделената болка и неспирната тежка работа. Въпреки лошите новини всички слушаха радио, защото то беше единствената им жива връзка с външния свят.

Матилда се бе върнала в Чаринга, за да прибере доставения сутринта фураж. Овцете бяха живи и здрави, но изхранването им представляваше безспирна въртележка. Двамата с Гейбриъл товареха чувалите на камионетката, купена преди няколко месеца, когато тя чу познатия рев на мулето на отец Райън.