Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Къде ще отседнем? В някое от бунгалата?

— Тъй като си новият собственик на Чаринга, предполагам, че ще те настанят в къщата. — Той я погледна над чашата с бира. — Те ще се чувстват поласкани да им бъдеш гост. Откакто си дошла в Чаринга, оживените коментари по радиостанцията не спират.

— Знам това — засмя се Джени лукаво. — Подслушвах ги. — Тя задъвка сандвича си. — Надявам се, че няма да ги разочаровам. Не съм свикнала с подобна скандална известност.

Брет се усмихна развеселен.

— За да се сдобиеш със скандална известност, трябва да извършиш нещо нередно, Джени. Не мисля, че има опасност да направиш нещо подобно.

Джени се замисли за Етън Скуайърс и сина му и мълчаливо допи бирата си. Навярно можеше да убеди стария Скуайърс да попълни някои от празнотите в дневниците на Матилда. Щеше да й е интересно да разбере защо Чарли така внезапно се е отказал от Матилда.

— Как точно протича празника?

— Първо има тържество в памет на загиналите войници в Уолаби Флатс, после се връщаме в Караджонг за конните надбягвания. На предварителните кръгове се явяват всички желаещи. Почти всеки мъж в Нов Южен Уелс се надява да се класира за финалите, които са на третия ден. Разбира се, организират се няколко пикника, има фойерверки и панаир. Последната вечер завършва с танци в Караджонг.

— Явно всички се забавляват много на този ден.

Брет се усмихна.

— Така е. На жените им харесва не по-малко; отколкото на мъжете, защото имат възможност да се издокарат и да поклюкарстват.

— По кое време ще тръгнем утре?

— Много рано сутринта. Аз ще пътувам с конете, затова е по-добре ти да караш камионетката. — Брет погледна към Рипър, който спеше под стола на Джени. — Рипър ще трябва да остане тук. Кучетата от Караджонг ще го хапнат за закуска.

Рипър явно разбра, че се говори за него, защото дойде, като въртеше опашка и легна, за да го погалят по коремчето.

— Марш от тук, приятелю. Вече си измих ръцете.

Брет се смееше гърлено, докато си играеше с жизнерадостното кученце. Когато вдигна поглед към Джени, тя почувства нещо подобно на копнеж. Отмести веднага погледа си и отпи голяма глътка от възтоплата бира. Самотата я караше да си въобразява разни неща. Той се държеше просто приятелски — и имаше опасност да се покаже като пълна глупачка, като си мисли, че зад поведението му се крие нещо друго.

Слънцето се придвижваше надолу по небосклона и хвърляше мимолетно було от розови и оранжеви цветове върху земята. Брет и Джени довършиха вечерята си. Джени погледна часовника си и прикри прозявката си.

— Ако ще ставаме толкова рано, по-добре е да си лягаме — каза тя небрежно. Всъщност изобщо не й се спеше — би предпочела да седи на верандата с Брет и да наблюдава как Южният кръст заблестява на фона на нощното небе.

Когато станаха, Брет я погледна. Погледът му бе загадъчен и неразгадаем. В последвалото мълчание Джени почувства как нещо я притегля към него, но магията изчезна, когато той нахлупи шапката и си тръгна.

— До утре в пет сутринта. Лека нощ, Джен.

Джени наблюдаваше леката му походка през голото пространство на двора и как ниските му ботуши вдигаха прах. Това беше походка на човек, прекарал много часове на седлото. Тя се усмихна при мисълта дали той може да танцува и се изчерви, като си помисли за усещането от силните му ръце, а после изсумтя, възмутена от себе си и влезе в къщата. Питаше се кого заблуждава. Та тя беше собственичката на фермата, той работеше за нея и си имаше приятелка, а и вероятно изобщо не можеше да танцува.

Въпреки това вълнението започна да напира в нея. От дълго време не се бе виждала с други хора — когато Питър почина, не виждаше смисъл да излиза, а приятелите й не горяха от желание да канят свободни жени на вечеря и танци. Спомни си за буйните танци в младежките си години. Тогава се забавляваше да избира какво да облече и танцуваше, докато остане съвсем без дъх.

Мечтите й угаснаха изведнъж, когато се сети, че няма какво да облече, освен джинсите, късите панталони и ризите в гардероба си.

— Не мога да отида — обърна се тя към Рипър. — Не и когато знам, че всички жени ще са облечени като принцеси.

Рипър изджафка, после се затича енергично към затворената врата.

Джени гледаше, без да вижда нищо около себе си. Хрумна й една идея, която й се стори толкова светотатствена, че тя я прогони от мислите си. И все пак. Все пак… Можеше и да се получи, ако имаше смелостта да го направи.

Тя отиде в спалнята и отвори вратата на гардероба. В стаята замириса на лавандула — мирис на отминали години. Призрачният рефрен зазвуча в празната къща в момента, в който Джени посегна към морскозелената рокля. Като че ли самата Матилда беше в стаята и я окуражаваше да пробва роклята. Сякаш тя и призрачният й партньор искаха Джени да танцува с тях този валс.