Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Прислужницата ще ви разопакова багажа — каза Андрю и остави раницата и роклята на леглото. — Банята е зад тази врата. Когато се приготвите, слезте долу да ви запозная с останалите от семейството и с другите гости. Няма нужда да ви казвам, че с нетърпение чакат да видят новата собственичка на Чаринга.

Усмивката му беше топла и засилваше хубостта му — ако Джени не познаваше другата страна на неговия характер, щеше да изпадне в заблуда и да реши, че той е много приятен събеседник. Тя му благодари, изчака го да излезе от стаята и се наведе да погали Рипър.

— Тук е по-различно от това, с което си свикнал, а, момчето ми?

Джени погледна кремавите брокатени завеси и покривката от същия плат върху леглото. Лъскавият под беше застлан с дебел светъл килим — идеален фон за масивните викториански мебели. Тя се приближи към тоалетката, където бяха подредени кристални шишенца с парфюми, а в една керамична синя купа, дело на прочутия Уеджууд, бяха сложени малки сапуни във формата на розички. Парфюмите бяха на Балман, Шанел и Диор. Домакините й обичаха да демонстрират щедростта си, но човек не можеше да не си помисли, че зад разточителното посрещане има някакъв скрит умисъл.

При мисълта за Чаринга, с нейните груби дъсчени подове и простички мебели, тази разкошна обстановка й се стори прекалено натруфена. Джени изпита за пръв път носталгия по Чаринга. Мисълта, че тя наистина се бе превърнала в неин дом я изненада. Домът в Сидни й изглеждаше на светлинни години от тук и Джени нямаше търпение да се върне в семплата къща във фермата.

Някой дискретно почука на вратата и прекъсна размишленията й. Джени се обърна и видя чифт одухотворени черни очи, които я разглеждаха внимателно — тъмнокожо момиче, което носеше синьо-бяла памучна рокля и колосана престилка. Беше босо и се усмихваше дружелюбно.

— Изпратиха ме да помогна, госпожо. Да разопаковам чантите, а?

Джени се усмихна.

— Ще ги разопаковам по-късно.

Усмивката на момичето изчезна и то запристъпя от крак на крак, като гледаше Джени изпод дългите си ресници.

— Господарят ми нареди, а?

Джени забеляза притеснението й и отстъпи. Нямаше смисъл да се съпротивлява, но да изпращаш прислужница, за да разопакова една раница беше малко прекалено.

Момичето се суетеше наоколо, прибираше бельото й в чекмеджетата и след като окачи роклята й в гардероба, посочи замърсените от пътуването дрехи, които Джени още не бе сменила.

— Да взема да ги изпера, а?

Джени направи гримаса.

— Няма време. След малко трябва да слизам долу.

Момичето нетърпеливо разтърси глава.

— Има много време. Ще ги почистя хубаво, а?

Джени сви рамене примирено и свали ризата и панталона.

— Как се казваш?

— Жасмин, госпожо. — Дрехите бяха в ръцете й и тя стоеше вече на прага на стаята.

Джени въздъхна и с бавни крачки се запъти към банята. След като нямаше какво да облече, имаше време да покисне във ваната, преди да слезе при семейство Скуайърс и другите гости.

Тя отвори вратата и ахна: хем стресната, хем развеселена. Банята беше толкова пищна, че можеше да я объркаш с тази в някой публичен дом. Кранчетата имаха формата на златни делфини, плочките бяха италиански и рисувани ръчно. В една ниша в ъгъла стоеше статуята на Венера Милоска, заобиколена от шишенца с ароматни соли. Пухкавите хавлиени кърпи висяха на пръчка, която ги затопляше, а светлината от кристалните лампи блестеше върху копринения халат, метнат на будоарен стол в стила на Луи XVI. Очевидно обитателите на Караджонг нямаха навика да се къпят със застояла вода.

Джени затвори очи под нежните струи и се отпусна назад на предвидливо сложената възглавничка. Това определено й харесваше и въпреки че банята беше прекалено помпозна, тя реши да се наслади на обстановката и да се поглези.

Джени загуби представа за времето и когато отвори очи, водата бе станала хладка. Излезе от ваната с голяма неохота, загърна се с една от топлите кърпи и чак тогава видя, че под кичозната Венера имаше кремове за тяло и други козметични продукти, които обаче нямаше време да изпробва, защото закъсняваше.

Жасмин беше сътворила чудо. Панталоните бяха изчеткани и изгладени, а блузата — изпрана. Как, за бога, беше успяла да се справи толкова бързо, остана загадка за Джени, но нямаше време да размишлява, защото часовникът й показваше, че ужасно е закъсняла. Беше изминал цял час, без изобщо да усети.

Облече се бързо и докато си слагаше червило и спирала на миглите, чу как пристигнаха няколко коли и как къщата се огласи от оживени приветствия и разговори. Нервите й се опънаха до крайност. Тя бе една непозната — обект на любопитство и обсъждане. Това изискваше голяма доза смелост.