Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Сред шествието вървяха местните сановници — облечени в новите си премени, в целия си блясък. Пред множеството излезе свещеник, чието черно расо се издуваше и развяваше от вятъра. Той даде начало на тържествената служба. Оркестърът засвири стари, любими на публиката химни, и Джени бе обхваната от силно патриотично вълнение. Гърлото й се сви и очите й плувнаха в сълзи, когато положиха венец от кървавочервени макове пред паметника и едно съвсем младо войниче засвири с тръба сигнала в памет на загиналите. Последният тон заглъхна в тишината и от множеството се отрони въздишка на вълнение.

— А сега започва веселбата — каза Чарли и посочи с глава към кръчмата. Група мъже вече се бяха скупчили отпред. — До довечера едва ли ще останат много трезви глави.

Джени се обърна към него и тъгата й се стопи при вида на усмихнатото му лице.

— А ние какво ще правим?

— Обратно в Караджонг — каза енергично Чарли, — за да не изпуснем най-хубавите места за пикник.

Водите на река Кългоа се къдреха под лекия ветрец. Когато Джени и Чарли пристигнаха, под дърветата имаше разположени одеяла и кошници за пикник. Децата се къпеха в студената вода на реката и играеха футбол на тревата. Бяха опънати пъстроцветни шатри, около които вече се тълпеше народ. Имаше фокусници, гълтани на огън, боксьори, дебели брадати жени, шатра с лакомства и въртележки.

— Като домакин имам някои задължения, Джени — каза Чарли. — Ако искаш, мога да помоля някого да ти прави компания?

Тя поклати глава.

— Върви, Чарли. Аз ще се поразходя наоколо.

Той я погледна със сериозно изражение и се отдалечи. Въпреки че компанията на Чарли й бе приятна, Джени бе доволна, че той имаше и друга работа. Нямаше търпение да се поразходи сама и да опита от бонбоните и захаросаните ябълки на клечка. Звуците и миризмите на провинциалния панаир я върнаха към детските спомени от Валуна.

Тя си проправи път покрай насядалите около кошниците за пикник хора. Явно всички я познаваха и тя отвръщаше на веселите им поздрави, но за нейна радост не всички я спираха, за да си поговорят. Тя мина покрай палатката с бира, около която имаше голяма навалица. Кошът с празните бутилки вече бе препълнен и купчината нарастваше с всяка изминала секунда. Зад палатката се вихреше разгорещена свада между двама мъже, които се бутаха и блъскаха един друг, но само след минута двамата противници вървяха рамо до рамо и пееха песен на стригачите.

Джени продължи напред, като хапваше с наслада вкусните бонбони и се чудеше дали Брет не е някъде наоколо.

Най-после го съзря да стои в тълпата около ринга с боксьорите. Тя бързо си проправи път между хората, но изведнъж се закова на място. Той беше с Лорейн. Лорейн го държеше за ръката, а Брет я гледаше така, сякаш се чувстваше много удобно в нейната компания. Имаха вид на двойка, която се наслаждава на хубавия ден и на взаимното си присъствие.

Джени се обърна бързо, преди да са я забелязали. Денят, който обещаваше да бъде хубав, някак си загуби своето очарование.

Брет вдигна очи и видя поразеното изражение върху лицето на Джени, преди тя да се обърне и да се отдалечи. Той напълно помръкна, когато осъзна как изглеждаше отстрани тази сцена и се отскубна от хватката на Лорейн. Лорейн се бе появила малко преди това и се бе вкопчила в него като хищник в плячката си. Брет реши да избегне разправиите и изчакваше удобен момент, за да се измъкне.

— Трябва да тръгвам — каза притеснено. — Отивам да нагледам конете.

Лорейн се нацупи.

— Мислех си, че ще бъдем заедно на пикника. Кошницата ми е под дърветата край реката.

— Не мога да ям преди състезанието, Лорейн. — Той забеляза искриците на упорство в очите й. — Освен това обещах на Скуайърс да изпия с тях по едно питие.

— По-вероятно е да си дал обещание на онази Сандърс — подметна подигравателно тя. — Само се излагаш, Брет Уилсън. Жените като нея се интересуват единствено от пари. Обзалагам се, че вече си е паднала по Чарли.

— Не мери другите с твоя аршин, Лорейн — отвърна навъсено Брет.

— Негодник — изплю се тя. — Не знам какво изобщо съм намирала в теб, но ако си мислиш, че работата ти с онази Сандърс е опечена, жестоко се лъжеш. Тя е една от тях. Една от богаташите, а ти си само наемна работна ръка. — Тя радостно се завъртя на пети и се отдалечи, като високите й токчета потъваха в меката пръст на ливадата.

Брет проследи с поглед оттеглянето й. Бе жегнат от думите й. Не смяташе, че е права. Интуицията му подсказваше, че Джени не е като Скуайърс и това, което виждаше, потвърждаваше неговото мнение. Богатството и силата на парите нямаше да й повлияят. Брет се промъкна между тълпата и се отправи към мястото, където обитателите на Караджонг правеха техния пикник.