Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Но като видя насъбралите се хора, се разколеба. Те представляваха живописна картина — но той не гореше от желание да бъде част от нея. Забеляза Джени, погълната от разговора си с Чарли и думите на Лорейн се върнаха с пълна сила. Чарли й говореше нещо, а тя го слушаше с оживено изражение на лицето. Изглежда се наслаждаваше на вниманието му и обкръжението наоколо не я притесняваше ни най-малко.

На земята, под дърветата уилга, бяха постлани одеяла. Под сянката им имаше столове и маси, застлани с ослепително бели драпирани покривки, а върху тях блестяха сребърни прибори. Дамите от Караджонг бяха безупречно елегантни, с летни рокли и големи капели. Те пиеха шампанско от високи кристални чаши, смееха се и бъбреха непринудено с гостите си. Старият Скуайърс, седнал под един голям чадър, дирижираше семейството си. Димът от пурата се виеше над главата му, докато раздаваше отсечени заповеди и властваше над гостите. Хелън, както обикновено, се въртеше около него и търпеше покорно лошото му настроение, докато съпругът й Джеймс раздаваше питиета на гостите.

Вниманието на Брет бе привлечено единствено от Чарли и Джени. Не можеше да не признае, че двамата си подхождаха. Въпреки че Чарли беше по-стар от нея с цели четирийсет години, той все още изглеждаше много добре и знаеше как да се държи с жените.

Освен това беше богат. Брет не можеше да пренебрегне този факт. Чарли можеше да й предостави всичко, което би поискала, макар и да бе човек, който се интересуваше преди всичко от увеличаване на имотите си.

Брет си тръгна, преди някой да го е забелязал. Нямаше какво да прави сред тези хора. Щеше да се чувства излишен. Поболяваше се при мисълта, че Джени му се изплъзва. Какво би могъл да й предложи той сега, след като беше опитала от живота на богатите фермери? Тя вече имаше всичко.

Джени не бе виждала подобен пикник. Храната бе изобилна — студени меса и салати, пушена сьомга и печени пилета, лъскави купчинки хайвер в красиви гнезда от лед. В центъра на покритата с бяла покривка маса, сред кристалните чаши и сребърните прибори, имаше огромна пирамида от плодове. Господарите на Караджонг умееха да посрещат гости. И все пак, независимо от изтънчената гостоприемност и любезните разговори, Джени усещаше, че нещо съществено липсва у тези хора и след няколко часа, прекарани в общуване с тях, тя разбра какво е то.

Това семейство се състоеше от хора с различни интереси, които не се харесваха един друг. Етън Скуайрс беше безспорният патриарх, който използваше страха, за да държи в подчинение многобройните си деца и внуци. Страх да не бъдеш пренебрегнат. Страх да не бъдеш изключен от завещанието. Страх, че богатството на Караджонг ще ти бъде отнето по някакъв начин, ако не се подчиниш мигновено на волята му. Също като повечето стари хора, той държеше семейството си като заложници и изпитваше огромно удоволствие от властта си.

Всичките амбиции, които Джеймс някога бе имал, бяха потъпкани от твърдата ръка на Етън. Чарли беше превъзходен събеседник, но безсилието му проличаваше в начина, по който говореше за плановете си за Караджонг, които не можеха да бъдат осъществени, докато баща му беше жив. Андрю беше единственият, доволен от живота си. Но макар че беше избягал на младини от задушаващото присъствие на Етън и беше избрал да прави кариера в града, той също не можеше да се освободи от влиянието на баща си. Независимо от престижното си образование, той зависеше от милостта на тираничния си баща. Всички дела на Караджонг се движеха от адвокатската му кантора и Джени предположи, че старият Скуайърс контролира целия бизнес.

Джени се одряма от изобилната храна и от изпитото вино и се облегна на възглавничките с притворени очи. Около нея се водеха безцелни и безсмислени разговори, в които не можеше да вземе участие, защото не познаваше местните хора.

— Пфуй! Не съм виждал по-странна птица от тази — възкликна Чарли.

Джени отвори очи и сънено се огледа, за да види за кого ставаше дума. В следващия момент зяпна от удивление.

— Даян!

Чарли с усилие откъсна очи от аленочервения кафтан и погледна заинтригувано към Джени.

— Познаваш ли това екзотично създание?

Тя се засмя и стана.

— Да, познавам я — отвърна тя. — Не е ли прекрасна? — Тя не дочака отговора на втрещения Чарли. Даян винаги въздействаше на мъжете по този начин. Втурна се към нея и я прегърна силно.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— Много мил начин да посрещнеш приятелка, която е прекосила половин Австралия, за да те види — разсмя се Даян, хвана я за китките и я издърпа пред себе си. — Боже, чудесно изглеждаш, момичето ми. Животът на открито ти се отразява много добре.