Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Флагът се спусна рязко надолу и Стролър се отцепи от редицата, шия до шия с петнистия кон. Тясното трасе беше стръмно и изорано на коловози. Ботушът на Динго риташе стремето на Брет, опитвайки се да извади крака и да наруши равновесието му. Когато направиха първия завой на върха на хълма и препуснаха на зигзаг през храсталака, Стролър удължи разкрача си и се откъсна напред.

Клоните на дърветата ги шибаха отляво и отдясно, копитата се удряха в сухата земя и храстите и адреналинът им се покачваше с всяка изминала минута. Пред тях се изпречваха кулите на термитите — високи почти човешки бой грамадни барикади, които трябваше да бъдат заобиколени със заучена бързина, каквато се постигаше само с години работа по събиране на стадата.

Ездачът и конят се покриха с пот и прах в усилието си да стигнат до светлия тунел в края на храсталака. Динго отново препускаше плътно до него, почти легнал с цяло тяло върху коня и за сетен път се опита да изрита крака му от стремето.

Когато излязоха от сянката на дърветата, слънцето ги заслепи и те стремително си запробиваха път през високите храсти към гребена на хълма. Светът беше сведен до калейдоскоп от жега и прах, барабанен ритъм на копита и мирис на пот. Брет обърна Стролър, за да се спуснат по стръмния склон надолу. Усещаше, че Динго е непосредствено зад него.

Копитата се плъзгаха по каменистата почва, мускулите на коня се свиваха и могъщите дробове изпомпваха въздуха, докато стройните му крака се бореха да запазят равновесието на тялото. Когато стигнаха до последната равна местност, конят и ездачът бяха покрити с пот и мръсотия. Финалната линия се простираше пред тях, но виковете на тълпата не се чуваха, заглушавани от тропота на копитата. Динго яздеше наравно с него, главата на петнистия кон почти опираше до главата на Стролър.

Ревът на пъстрата тълпа ги посрещна и конете плавно забавиха ход, докато успеят да спрат. Стролър прекоси финала пръв, изпреварвайки петнистия само с една глава разстояние.

— Добра езда, приятелю — провикна се Динго, — само че следващата година няма да е толкова лесно.

Брет обърна Стролър срещу него и сграбчи кльощавия дребосък за яката на ризата. Едва се сдържаше да не го удари.

— Само да си опитал отново мръсните си номера, ще ти избия всичките зъби и ще те накарам да лижеш прахта от, земята — изръмжа той.

Динго го погледна подигравателно, но с невинно изражение на лицето.

— Какво да опитам?

Брет устоя на импулса да го свали от коня и да му смачка физиономията. Семейство Скуайърс се приближаваха с наградата и той предпочете да не прави сцени пред очите на толкова много хора.

— Старият ти номер с ритането на стремето, Динго — изсъска той в лицето му. — Поне да беше измислил нещо по-оригинално.

Когато Брет го освободи от хватката си, дребосъкът се изсмя цинично.

— Ще се видим догодина, ако ти стиска. — Той се завъртя и тълпата от почитатели го обгради веднага.

Брет скочи от коня, започна да събира юздите и едва не падна, притиснат между Лорейн и коня. Тя се хвърли на врата му, устните й го задушиха с целувки, по-досадни и от конска муха.

— Страхотно — задъхваше се тя. — Беше невероятен. Знаех си, че ти ще победиш.

Той се опий да я отблъсне, но тежките юзди в ръцете му пречеха да се освободи от хватката й.

— Лорейн — каза грубо. — Махни се от мен. Ставаш за посмешище пред хората.

Тя хвърли поглед през рамото му и Брет улови лукавата искрица в очите й. Лорейн се засмя и го целуна право в устата.

— Моят герой. — Тонът й беше саркастичен, примесен с нотка на триумф и когато най-сетне се отдръпна, Брет разбра причината за ликуването й.

Джени стоеше на няколко крачки от тях. Изразът на лицето й, преди да се обърне и да изчезне в тълпата, ясно показваше, че е видяла разигралата се сцена.

Брет разтърси Лорейн за раменете.

— Какво си мислиш, че правиш? Между нас всичко е приключило, защо причиняваш само неприятности?

— Не е приключило, докато аз не кажа — тросна се тя. — Няма да се отървеш толкова лесно от мен, Брет Уилсън.

— Коя е тази пачавра? — Даян както винаги засегна въпроса по същество.

— Лорейн — каза Джени с равен тон. — Приятелката на Брет.

Даян изсумтя.

— Не говори добре за вкуса му. — Тя сложи хладната си длан върху ръката на Джени. — На твое място не бих се притеснявала, Джен. Тази история няма да продължи дълго.

— Че кой се притеснява? — отвърна безгрижно Джени, но тонът й не съответстваше на унилото й настроение в този иначе хубав и слънчев ден. Прииска й се сега да е в Чаринга.