Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Даян се облегна на лакът и изведнъж стана сериозна.

— Все пак беше по-добре, отколкото при някои семейства.

Джени нямаше да забрави никога ужаса, преживян в първото семейство, което я осинови. Не искаше да си спомня как вторият й баща се промъкна през нощта в стаята й и ужасния скандал, който се разрази, когато тя избяга с писъци при съпругата му. Тя не й повярва. Каза й, че е лъжкиня, че е отмъстително, малко, зло същество и я върна обратно в Даджара.

Преподобната майка прие думите й на сериозно и беше много мила с нея, но сестра Майкъл й просъска, че трябва да мълчи и да стои мирна, независимо от това, какво става. Джени трябваше да изтърпи още една година, преди да дойде спасителното предложение от Валуна.

Тя се усмихна бодро, решена да не позволи на спомените да я безпокоят.

— Искаш ли да се изкъпеш първа? Имаме три часа до танците в плевнята.

Джени вече бе облечена и почти гримирана, когато Даян излезе от банята. Носеше тъмнолилава права рокля с голямо деколте, извезана със сребристо ламе, която показваше дългите й почернели крака. Косата й беше хваната със сребърни фиби, няколко свободни къдрици обрамчваха лицето й. Аметистови обици и колие проблясваха върху ушите и шията й.

— Прощален подарък от Руфус — засмя се тя. — Не са лоши, нали?

Джени ги разгледа и погледна унило към собствените си обикновени халки и медальон.

— Караш ме да се чувствам зле облечена — призна обезсърчено.

— Глупости. Роклята ти е страхотна, имаш нужда единствено от кехлибарения ми комплект и от свестни обувки. — Даян започна да тършува в една огромна пътна чанта и извади триумфално чифт обици.

Джени се любуваше на начина, по който среброто се съчетаваше със зеленото на роклята, когато на вратата се почука и влезе Хелън.

— Закъснели ли сме? — Джени погледна елегантната черна рокля, която откриваше белите, изящни рамене на Хелън, семплите перлени обици и късото перлено колие, които сигурно струваха цяло състояние.

По-възрастната жена се усмихна.

— Съвсем не. Дойдох, да си побъбрим и да се уверя, че не ви липсва нищо. — Тя огледа Джени и Даян с непресторено възхищение. — Колко сте хубави — каза с въздишка. — Мъжете ще се надпреварват да ви канят.

Джени се почувства смешна и недодялана пред тази елегантна, изтънчена жена и погледна нервно Даян.

— Нали не смятате, че сме попрекалили?

Хелън се разсмя.

— Разбира се, че не сте. Кога друг път ще ви се отдаде възможност да се издокарате и да се забавлявате така? — Тя докосна морскозелената рокля на Джени. — Прекрасна е. Цветът подчертава очите ви — въздъхна тя. — Не мога да сложа нещо зелено, без да изглеждам бледа и изморена. Мразя да съм толкова откровена.

Джени погледна копринения рус кок, завит в сложна плетеница на тила на Хелън.

— Винаги съм завиждала на блондинките.

Хелън я докосна с нежната си ръка.

— Изглежда, че сме сформирали взаимен почитателски клуб — засмя се тя хлапашки. — Нали няма да се обидите, ако ви дам един малък съвет?

Джени преглътна и бързо погледна към Даян. Къде ли бе сбъркала? Какво табу беше нарушила този път?

— За обувките, мила. Твърде ежедневни са. Почакайте малко, ще донеса един чифт от моите.

Когато Хелън излезе, Джени и Даян си размениха притеснени погледи.

— Ами пръстът ми? — прошепна припряно Джени. — Ако обувките й са твърде тесни, никога няма да мога да си пъхна крака вътре.

— Не ме питай — отвърна Даян. — Да се надяваме, че не са прекалено старомодни, защото каквото и да стане, ще трябва да ги носиш, в случай че ти станат.

Хелън се върна след няколко минути. Носеше кутия с емблемата на световноизвестна модна къща.

— Предполагам, че носим един и същи номер. Пробвайте ги.

Обувките бяха изработени от много светла фина коприна и й паснаха, сякаш бяха направени по поръчка специално за нея. Токчетата бяха остри и високи, а върховете бяха украсени с перли. Джени чу ахването на Даян и погледна към Хелън.

— Прекрасни са — каза задъхано. — Не знам дали ще се осмеля да ги обуя.

— Глупости — отряза Хелън. — Задръжте ги. Роклята, за която са купени е безнадеждно излязла от мода и вероятно няма да ги сложа повече, защото подобни неща не ми отиват на годините. А сега да вървим. Като домакиня трябва да съм първа там и след като вече сте готови, можете да дойдете с мен.

Огромната плевня се намираше на около три километра от къщата и те отидоха до там с кола, за да не си развалят тоалетите. Плевнята миришеше на сено, но заради събитието беше из лъскана до блясък. До вратата беше издигнат бар, а покрай стените имаше бали със сено за сядане. На импровизираната сцена група мъже, облечени в американски каубойски дрехи, настройваха инструментите си. От гредите висяха знаменца и балони.