Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Той й хвърли преценяващ поглед и Матилда изведнъж осъзна, че мократа й памучна нощница дава плод на въображението. Изчерви се силно и опита да се загърне.

— Чакай само да се облека — заекна тя. — Ти приготви нещо за хапване, Майк.

Матилда изтича вътре и свали мръсния, мокър парцал от гърба си, изми се и се подсуши с една от новите кърпи, купени от Чолки при последното му посещение.

Чолки Уайт, също както баща му преди това, обикаляше пустошта от години. Никой не знаеше истинското му име и възраст, но жените очакваха с нетърпение посещенията му, защото той винаги донасяше най-новите модели рокли, както и обувки, гримове, плочи, книги и всички онези неща, които превръщаха къщата в дом. Навремето той пътуваше с каруца, но сега разнасяше стоките си с товарен камион и идваше по-често от два пъти годишно.

Тя погледна новите кожени панталони и новите ботуши и реши да не ги обува, защото само щеше да ги съсипе в калта. Новият дъждобран обаче беше божи дар в това време.

Всички закусиха набързо със сандвичи с овче месо и изпиха по чаша силен чай. Почти не говореха — силните гръмотевици правеха разговора невъзможен. След закуската излязоха навън и оседлаха конете като по команда. Гейб остана, за да наглежда свинете и кравите да не се удавят и да закове с летви дупките на хамбара и плевнята със сеното, така че дъждът да не съсипе безценните запаси, съхранявани вътре.

Дъждът беше проливен и бръснещ. Матилда се сгуши в дъждобрана и нахлупи шапката си още по-ниско, докато чакаше Блу и трите кученца да съберат стадото. Шумът от пороя заглушаваше подсвиркванията на помощник-овчарите, но кучетата бяха добре обучени и нямаха нужда от команди.

Лейди тъпчеше нервно с копита на едно място, въртеше уплашено очи и мяташе грива. Матилда хвана здраво юздите и я подкара напред. Денят се очертаваше доста дълъг и тежък, но тя благодареше на Бога, че им го изпрати.

Овцете мразеха да са мокри. Наскоро остригани, те трепереха, скупчени една до друга, и представляваха жалка гледка в опитите си да избягат от кучетата и ездачите. Винаги се намираше някой човек или животно, който да ги върне обратно и да ги подкара напред. Това забавяше хода на стадото, но постепенно овцете и ездачите набраха скорост и се придвижиха напред към дъждовната пелена, която закриваше хоризонта.

Матилда вдишваше с пълни гърди чудесния свеж аромат на мокра пръст и трева. Два-три сантиметра дъжд по тези места не бяха достатъчни, но двайсет и пет сантиметра означаваха зелена трева, а тревата беше синоним на живот за фермерите.

Най-после стигнаха до по-високите пасища, които се простираха на изток от планината Тжаринга. Тук тревата беше оскъдна, но скоро щеше да избуи покрай многобройните потоци, които се спускаха от планината. След като провериха оградите, те пуснаха стадото вътре и потеглиха обратно.

Часът беше три следобед, но този ден слънцето така и не се показа. Черни и тежки облаци преминаваха по оловносивото небе, а острият вятър запращаше дъжда към лицата им. Конете едва си проправяха път през реките и вадите от вода, течащи по сбитата земя. Гривите им се вееха и пръскаха водни струи по вратовете и по краката им.

Дъждобранът върху раменете на Матилда натежа, във врата й се стичаха студени вадички вода, но тя не им обръщаше внимание. Не можеше да е нещастна и да изпитва студ от този дългоочакван дъжд. Да се измокри беше най-малката цена, която можеше да плати за оцеляването си.

Потокът, който се спускаше от планината, беше прелял. Там, където преди няколко часа водата едва църцореше, сега бушуваше вихър, който помиташе всичко по пътя си. Матилда стисна силно хлъзгавите юзди и пришпори Лейди надолу по склона към водата.

Старата кобила се стресна, когато се хлъзна в калта и загуби почва под краката си. Тя започна да мята гривата си и очите й придобиха безумно изражение от ужаса, който изпитваше при усещането на бързо течащата вода около нея. Матилда се опита да я успокои и да я подкара напред, но кобилата се подплаши и тръгна да се връща назад.

Черният кон на Майк беше на твърде късо разстояние зад тях. Едва овладяваха конете.

— Трябва да минем от другата страна, Моли. — Гласът на Майк се извиси над шума от пороя. — Няма откъде другаде да прекосим потока, а ако не го минем сега, ще останем откъснати от фермата.

— Знам — извика в отговор Матилда. — Проблемът е, че Лейди се е паникьосала и не съм сигурна, че ще успее да мине оттатък.

— Не можем да чакаме да спре дъжда, предполагам, че ще продължи да вали с дни. — Кафявият кон на Уоли стоеше спокойно на ръба на бушуващата вода и изглежда не се влияеше от уплахата на другите два коня. — Аз ще мина пръв и след това ще ви изтегля.