Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Пълна си с изненади, Моли. Никога не си ни споменавала за това. — Том я изгледа втренчено. — Какво стана, че той престана да те търси? И защо си се отказала да ходиш на забави? Първия път е най-притеснително — следващия път нямаше да е така.

— Не знам какво стана с Чарли — отвърна замислено тя. — Мислех си, че старият Скуайърс ще подскочи до небето от радост и ще направи всичко възможно да заздрави връзката, като разбере, че Чарли ме ухажва, но той не направи нищо. Сега, като се видим с Чарли, той само се усмихва, поздравява ме и си продължава по пътя, сякаш се притеснява от мен.

Том се намръщи.

— Чудно. Все нещо трябва да го е накарало да промени отношението си, Моли. Все пак той е само на деветнайсет, а момчетата на тази възраст не се укротяват толкова лесно.

— Възможно е — каза равнодушно тя, като прикриваше болката от отхвърлянето. Чарли й харесваше, той я разсмиваше и в негово присъствие се чувстваше привлекателна и забавна. — Спрях да ходя по забави заради жените. Мога да се изправя срещу диво прасе или динго и да ги застрелям между очите, но не мога да се занимавам с клюки, мразя неискрените разговори и превзетия снобизъм на съпругите и дъщерите на другите фермери.

Ейприл сложи почервенялата си от ежедневната работа ръка върху нейната.

— Какво стана, Моли? С какво те обидиха?

Матилда си пое дълбоко дъх.

— Без да искам подслушах един техен разговор, докато си оправях косата в банята на сутринта след забавата. Подиграваха ми се за роклята, за това как ходя и говоря, за вида на ръцете ми и за бельото ми…, но това не ме засегна кой знае колко. Това, от което ме заболя най-много, бяха приказките за мен и Чарли.

Тя замълча при спомена за обидното им кикотене. Те знаеха, че е вътре в банята и ги чува.

— Казаха, че Чарли ме ухажва, защото старият Скуайърс искал земята ми. Казаха, че нито един нормален мъж не би се оженил за мен и че накрая ще народя сюрия аборигенчета, защото само чернокож мъж би ме харесал. Започнаха да подмятат разни неща за мен и Гейб, ужасни неща, които ме вбесиха, така че излязох от банята и им дадох да разберат, а после си тръгнах. Докато оседлавах Лейди, ги чувах как продължават да се заливат от смях. Този смях още ме преследва и ми напомня, че трябва да си знам мястото и да не ходя на подобни места.

— Това е отвратително — възропта Том. — Лонгхорн щеше да се възмути, ако знаеше за това, както и жена му. Защо не си им казала?

— И да предизвикам още коментари? — Матилда се усмихна. — Нищо нямаше да се получи, Том. Те нямаше да променят отношението си към мен, нито пък аз моето към тях. Що се отнася до Чарли… Хубаво беше да бъда ухажвана за известно време, но осъзнах, че няма да излезе нищо, защото винаги щях да се съмнявам в него заради баща му и Чаринга.

— Жалко, че е станало така, Моли — промърмори Ейприл.

Матилда лекичко се засмя, очевидно не отдаваше значение на случилото се.

— Достатъчно проблеми си имам с работниците във фермата. Само това ми липсваше — да се съобразявам със съпруг, който не се отделя от полата ми. Обичам вашите деца като свои, но предпочитам да се занимавам с фермата и овцете, вместо да се движа в обществото. При животните поне няма лицемерие и фалш.

Тримата замълчаха и се заслушаха във вечерните новини по радиото, след които пуснаха някакъв концерт от Мелбърн. Спомените на Матилда за онази ужасна вечер и последвалата история с Чарли останаха далеч в миналото. Там им бе мястото — животът й бе подреден и тя се чувстваше щастлива в сегашното си положение. Нямаше нужда от нищо повече.

Тя си затананика припева на една валсова мелодия, която й харесваше, и излезе на верандата, за да изпуши последната цигара преди лягане. Том дойде да й прави компания и седна на един от проскърцващите столове. Блу легна на пода между тях и захърка в синхрон със свиренето на щурците.

— Твоето куче се навърташе около една от моите кучки и мисля, че скоро ще си имаме малки кученца. Ако излязат хубави, ще си ги поделим. Какво ще кажеш?

— Браво на теб, Блу. Не знаех, че още се интересуваш от тези работи — засмя се Матилда. — Естествено, че ще си ги разделим, Том Финли! Ако са добри поне наполовина колкото стария Блу, то тогава ще им намерим работа.

Том се люлееше на стола.

— Не обръщай внимание на Ейприл. Тя просто иска да си уредиш живота, нищо повече. Дано не сме те разстроили, като те накарахме да говориш за онази случка в Нула Нула. Сигурно ти е било много тежко, Моли?

Матилда въздъхна. Том беше съвсем добронамерен, но на нея й се искаше да приключат с тази тема.