Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Матилда изчака до момента, когато стадото беше почти събрано и се изправи с насочена пушка срещу Били Скуайърс.

— Стига толкова! Още едно движение и ще стрелям.

Ръмженето на Блу потвърди заплахата й — чакаше сигнал, за да нападне.

Тримата замръзнаха, но кучетата им продължиха да прикарват овцете все по-близо до дупката в оградата.

Изстрелите й отекнаха и куршумите се забиха в земята до краката на Били, като вдигнаха във въздуха буци пръст и го накараха да подскочи. Както очакваше, овцете се подплашиха и се разпръснаха из полето. Матилда зареди в пушката още патрони и продължи да я държи насочена.

— Приберете си кучетата и се махайте от земята ми — извика тя.

Блу лежеше присвит на земята, наежен срещу една овчарка, която беше същински звяр — водачът на глутницата, с огромни зъби и дълга козина. Тримата мъже продължаваха да стоят, без да викат кучетата си.

— Няма да стреляш, Матилда. Няма да посмееш. — Тонът на Били не съответстваше на думите му.

— Почакай да видиш — мрачно отвърна тя. Пръстът й леко натисна спусъка, дулото сочеше право към Били.

Мъжете взеха притеснено да мърморят. Били пръв се втурна назад към Караджонг.

Двете кучета бяха наежени едно срещу друго, с оголени челюсти, зъл поглед и настръхнали гърбове и обикаляха в кръг с вдървени крака.

— Прибери си кучето или ще го застрелям! — викна Матилда.

Тропот на копита почти заглуши силното изсвирване. Нямаше нужда Матилда да отклонява погледа си от Били, за да разбере, че Уоли и Майк бяха чули изстрелите й и идваха.

— Хванете ги момчета. Трябва да поправят оградата и да върнат овцете.

Мъжете от Караджонг се втурнаха към конете си, но не успяха да сторят нищо срещу тежкия камшик, ласото и злобното куче. Матилда възседна Лейди и се присъедини към Майк и Уоли, чиито пушки бяха насочени право срещу тримата мъже. Веднага щом поправиха оградата, Матилда каза на Майк:

— Вържи ги, Майк. Време е момченцето на татко да си ходи вкъщи.

Майк се ухили и помогна на Уоли да хване и върже съпротивляващите се вбесени мъже за седлата на конете им. Потеглиха към Караджонг, а Блу ръмжеше и хапеше полюшващите се крака и ръце на вързаните мъже.

Слънцето изгряваше, когато преминаха последната порта на Караджонг и пред очите им се откри огромната къща. От всеки прозорец на внушителната каменна сграда струеше светлина и огряваше спретнатите градини, които се виеха покрай реката и разпръсваха сенките си над околните постройки.

Матилда дръпна юздите и тримата спряха, за да се полюбуват на великолепния изглед. Караджонг беше известен като една от най-богатите ферми в Нов Южен Уелс и когато човек я видеше за първи път, гледката винаги го поразяваше. Матилда зяпна към двуетажната къща с изящни балкони, с железни, изкусно изработени решетки на парапетите. Тя въздъхна, когато видя избуялата трева на ливадата, виещите се розови храсти и зелени върби. Колко красиво бе всичко тук.

Погледът й се плъзна към Били и възхищението й изчезна. Скуайърс притежаваше предостатъчно богатства. Как се осмеляваше да праща най-малкия си син да краде? Тя стисна още по-здраво юздите и смушка Лейди да върви напред. Крайно време беше да даде урок на този негодник.

Те представляваха странна процесия, докато яздеха надолу по изящната алея, но гневът на Матилда бе твърде силен, за да се разсейва от величествената обстановка наоколо. След като даде сигнал на другите да останат по местата си, тя скочи от седлото, изкачи решително стъпалата и удари няколко пъти силно по входната врата.

Скуайърс се показа и изпълни рамката на вратата, като почти напълно засенчи струящата отвътре светлина. Очевидно бе стреснат от нейната поява.

Матилда зърна разкошните килими и кристалните полилеи, но това не я впечатли особено.

— Хванах Били да краде стадото ми — каза с леден тон.

Челюстта му увисна, когато съзря трите безпомощни вързопа, преметнати напряко на седлата, но се стегна, като забеляза насочените пушки на Майк и Уоли към най-малкия му син. Леденият му поглед се насочи към Матилда.

— Сигурно са навлезли в земята ти по погрешка — подхвърли с презрение.

— Глупости! — отвърна Матилда и се изплю. — Видях ги как направиха дупка в оградата. Даже водеха и кучетата си с тях. — Тя посочи към глутницата, която ръмжеше и обикаляше около краката на конете.

Изражението на Скуайърс беше непроницаемо, когато се обърна към нея.

— Имаш ли доказателства за тези обвинения, Матилда? Ако ми покажеш повредената ограда, с удоволствие ще ти помогна да намериш загубените овце.