Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Матилда си представи поправената ограда и овцете, които пасяха в пасището на Чаринга. С каква лекота бе пробил отбраната й. Колко бързо и хитро съобразяваше нещата. Нищо чудно, че бе така богат и влиятелен.

— Имам двама свидетели. Не ми трябват повече доказателства — прозвуча упорство в гласа й.

— Но за мен това не е достатъчно, Матилда.

Той излезе на верандата и мина покрай нея, като я бутна сякаш беше някакво нищожество.

— Предлагам ти и твоите работници да напуснете Караджонг, преди да съм ви арестувал и тримата за клевета и нахлуване в частна собственост.

Арогантното му поведение я смая.

— Ако още веднъж хвана теб или някой друг от Караджонг на моя земя, ще бъдете откарани направо в Броукън Хил. Време е властите да разберат за престъпленията ти, Скуайърс.

Той се отпусна, видимо облекчен, и запали една пура. Изпусна дима и вдигна пурата, за да я разгледа отблизо.

— Не мисля, че полицията ще ти помогне, Матилда. Действията ми не им влизат в работата — платено им е, за да не ме закачат. — Той я погледна отвисоко и се засмя тържествуващо. — Такъв е животът, Матилда — услуга за услуга.

— Ще ти услужа с пушката си, копеле — изсъска Матилда, завъртя се рязко и стъпките й разтресоха дървените стъпала. Възседна Лейди, хвана юздите и обърна кобилата към него.

— Следващия път ще стрелям направо. Дори полицията няма да може да отрече, че хората ти са нахлули в моята собственост.

— Върви си вкъщи, момиченце, и се заеми с бродиране — каза той със злобен сарказъм. — Или по-добре продай фермата. Тази работа не е за жени.

Той излезе на алеята, под сянката на дърветата, и въпреки че слънцето беше зад гърба му, Матилда знаеше, че погледът му е леденостуден.

— Доволна съм, че здравата те разтърсих, Скуайърс. Мисля, че най-сетне разбра, че не можеш да се пребориш с мен.

Тя се насочи към първата порта. Последните двайсет и четири часа не бяха от най-приятните, но това вероятно бе само началото. Войната между тях бе обявена и бе време да наеме повече мъже за охрана на Чаринга.

Ейприл бе родила още едно момченце. Джоузеф навършваше вече три годинки. Оказа се умно и будно дете и Матилда го обичаше сякаш бе нейно собствено. С годините, докато ги наблюдаваше с братята му как растат, тя не можа да притъпи силното си желание за собствено дете.

— Ще задушиш детето с толкова целувки — отбеляза една вечер Том, докато Матилда приготвяше Джоузеф да си ляга.

— Любовта към едно дете никога не може да е в повече — промърмори тя и вдъхна приятния аромат на детското телце.

Том замълча за миг и разгърна вестника си.

— Време ти е да си родиш собствени деца, Моли. Много мъже биха искали да се оженят за теб, дай им шанс.

Матилда гушна Джоузеф и закрачи с него из стаята.

— Нямам време да мисля за такива неща. Най-важното за мен е да опазя Чаринга от Скуайърс.

— Мол, та ти си само на двайсет. Жалко, че само аз и Ейприл те виждаме в новите ти рокли — промълви Том. — Само това исках да ти кажа.

Матилда погледна към щампираната памучна рокля, която си купи при единственото ходене до Броукън Хил. Бе леко набрана на раменете, прибрана на ханша с широка панделка, а плисетата стигаха до коленете й. Първоначално мислеше, че тези рокли са твърде дръзки в сравнение с дългите рокли с високи якички, които носеше майка й, но след като видя, че жените из цялата страна ги носят, реши да пробва и остана приятно изненадана от свободата, с която можеше да си движи в тях.

— Няма смисъл да се издокарвам, когато ходя след стадото — рязко отвърна тя. — Ако се появя облечена по този начин на разпродажбите на вълна, никой няма да ме приеме на сериозно.

Матилда излезе от стаята и отиде да помогне на Ейприл да сложи децата да спят. Време беше да включат радиото.

Радиото беше последното чудо, което завладя окръга, и сега почти всички се бяха снабдили с по един апарат. Матилда се чудеше дали да не си купи и тя, но нуждата от нови коне наклони везните в тяхна полза. Но винаги, когато идваше в Уилга, почти не се отделяше от него.

Радиото представляваше един огромен, грозен шкаф, който заемаше почти целия ъгъл до камината, но то бе единствената им връзка с външния свят. Матилда не можеше да устои на изкушението да чуе, че в Куинсланд има наводнение, в западна Австралия — суша или че на север има пресищане на пазара от тръстика. За първи път през живота си имаше възможността да опознае света извън Чаринга, но това не предизвика у нея желание да я напусне. Градовете бяха несигурни и опасни места за живот, ако се съдеше по бездомните мъже и жени, които се скитаха из цялата страна.