Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Най-сетне Брет стигна до Уолаби Флатс и удари спирачки в прахта пред хотела. Нямаше го по-малко от три седмици, но имаше чувството, че го е нямало цяла вечност. Въпреки че предпочиташе да отиде направо в Чаринга, трябваше първо да свърши нещо тук, колкото и да му бе неприятно.

Лорейн бършеше чаши зад бара. Пепеляворусата й коса изглеждаше така, сякаш и най-силният вихър нямаше да успее да я помръдне. Дебел слой тежък грим, размазан около очите й от силната жега, покриваше лицето й. Тя извика от изненада и се втурна към него.

— Трябваше да ме предупредиш, че се връщаш — каза задъхано и го стисна за ръката. — Боже мили, Брет. Радвам се да те видя.

Брет усети погледите на присъстващите, които наблюдаваха с любопитство тази сценка, изчерви се и бързо се изскубна от ръцете й.

— Нямам много време. Дай по една бира, Лорейн.

Лорейн наля бирата с отработен маниер в две изстудени високи чаши и подпря лакти на плота, като изложи на показ щедрото си деколте.

— Искаш ли още една? — измърка. — А може би искаш нещо друго?

Брет разбра погледа й и поклати глава.

— Само една бира, Лорейн.

Тя помръкна и усмивката й стана някак напрегната.

— Е, как е животът в Чаринга? Новата собственичка какво прави?

Брет изгълта бирата, която се плъзна по гърлото му и разля хлад по цялото му тяло.

— Не знам. Бях на север. — Не му се искаше да говори за Джени. Беше дошъл за друго.

Лорейн се наведе напред и гърдите й се разляха върху лъснатия плот.

— Чувала съм за момчетата. Тези на тръстиката. — Тя потръпна от удоволствие, когато прокара пръсти по ръката му. — Сигурно си изкарал страхотно. Навярно и аз трябва да се махна от Уолаби Флатс и да попътувам?

Брет се дръпна, сви си цигара и я запали. Положението беше по-заплетено, отколкото очакваше.

— Тук ще си по-добре, Лорейн, освен ако не искаш винаги да си на второ място, след тръстиката.

Тя се нацупи.

— Че какво ме задържа тук? Един куп овце и мъж, когото виждам три пъти в годината.

Брет допи бирата на няколко големи глътки.

— Ние не сме гаджета, Лорейн. Замини, ако искаш. Австралия е огромна страна и е пълна с всякакви мъже.

Лорейн трепна като ужилена и започна яростно да забърсва мокрите кръгчета от чашите по плота.

— Значи такава била работата, а? — заядливо подхвърли тя.

— Нали каза, че искаш да заминеш — оправда се Брет, като се правеше, че думите му нямат двояко значение. — Аз само се съгласих с теб.

Лорейн застина на едно място и очите й засвяткаха, а тонът и се насити с едва сдържаната злоба.

— Мислех си, че означавам нещо за теб, Брет Уилсън, но ти си същият като останалите негодници тук.

— Чакай малко, Лорейн. Преувеличаваш. Ние никога не сме били близки и аз никога не съм ти обещавал нищо.

Тя се наведе към него и просъска.

— Така ли? Тогава защо ме водеше на танци? Защо излизахме заедно? Защо идваше тук и си говорехме с часове, ако не си се интересувал от мен?

Брет отстъпи назад, поразен от нейната злост.

— Просто си правехме компания, това беше всичко — каза със заекване. — Още от самото начало ти казах, че не искам да се обвързвам след историята с Марлийн.

Лорейн тресна една чаша върху плота.

— Всички мъже сте еднакви — изкрещя в лицето му. — Идвате тук, напивате се и не говорите за нищо друго, освен за проклетите овце, изгорялата трева и горещото време. За негодници като вас съм само част от мебелировката.

Разговорите в стаята изведнъж секнаха и всички се обърнаха, да видят какво става.

— Съжалявам, но ако се чувстваш по този начин, трябва да се махнеш от тук.

По лицето й потекоха черни сълзи от размазаната спирала.

— Не искам да заминавам — разциври се тя. — Това, което искам, е тук. Не разбираш ли какво изпитвам към теб?

Брет се почувства като пълен негодник и наведе глава.

— Не съм подозирал — измънка той. — Извинявай, Лорейн, но си ме разбрала погрешно. Мислех, че си наясно. — Не можеше да я погледне в лицето от срам.

— Ти, копеле — изсъска тя. — Падаш си по онази превзета госпожа Сандърс, нали? Като я вкараш в леглото си, ще се докопаш до Чаринга, нали? Е добре, ще си получиш заслуженото, приятелю. Ще видиш. Тя ще се върне в града, където й е мястото, а ти ще останеш на сухо, само че не си мисли, че ще те чакам — тогава мен няма да ме има.

— Какво, по дяволите, става тук?

Бащата на Лорейн говореше със силен руски акцент, който се съчетаваше по странен начин с носовия австралийски говор.

Брет погледна Николай Комински и поклати глава. Почувства облекчение при появата му.