Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Собственичка? — Очите на Грейси светнаха. Тя се облегна на стола и скръсти ръце. — Значи това било — каза тържествуващо. — От минутата, в която те видях, разбрах, че става нещо.

— Зарежи това, Грейси — промърмори Гил. — Не оставяш човек една дума да каже.

Започна да не го свърта на едно място. Стана от стола и се заразхожда напред-назад по верандата, докато им разказваше за Джени. Когато свърши, млъкна и пъхна ръце в джобовете.

— Вече ви е ясно, че времето ми в Чаринга може би изтича и трябва да реша какво ще правя по-нататък. Отчасти съм дошъл и затова.

Грейси се разсмя до сълзи и двамата братя се спогледаха и свиха рамене. Нямаше смисъл да се опитват да разберат какво се върти в главите на жените.

След малко тя се успокои и ги изгледа със съжаление.

— Мъже! — възкликна с укор. — Ама, честно. Нямате си никакво понятие, нали? — Тя се обърна към Брет. — Изглежда си влюбен в тази млада вдовица. Защо тогава е тази трагедия? Кажи й, глупак такъв! Виж какво ще ти отговори, преди да изпадаш в паника. — Тя вдигна брадичка и очите й светнаха като на ястреб. — Предполагам, че ще останеш изненадан от отговора й.

Брет за момент се обнадежди, но след като размисли, отново помръкна.

— Тя е много богата, Грейси. Какво, за бога, ще види в мен?

Грейс започна припряно да събира чиниите и чашите. На бузите й бяха избили две червени петна.

— Не се подценявай, Брет. Ако тя не разбира какъв свестен човек си, тогава не си струва да си с нея. — Тя се изправи и го погледна ядосано. — Чака достатъчно дълго, докато срещнеш подходящата жена. Недей да изпускаш тази възможност. Може да е последната.

— Не е толкова лесно — избоботи Брет. — Тя е богата, красива и още скърби за семейството си.

Като балансираше с чиниите, Грейс открехна вратата с крак.

— Аз не ти казвам да скочиш и с двата крака — въздъхна тя. — Дай й време да те опознае. Първо се сприятелете и после виж как ще се развият нещата. — Тя го погледна нежно. — Заслужава си да почакаш, ако държиш на нея, Брет. — Вратата се затръшна зад нея и на верандата настъпи тишина.

— Мисля, че Грейси е права, приятелю — обади се Гил замислено.

Брет насочи погледа си към ливадите, объркан от собствените си мисли.

— Сигурно — промърмори Брет, — но ако не се получи нищо, ще трябва да си потърся нова работа.

Гил се облегна на стола и подпря крака на перилата.

— Има един хубав малък имот, който ще излезе на пазара след няколко месеца. Фред Долиш и жена му са решили да се оттеглят и ще се местят в Дарвин, при внуците си. Фермата е прекалено голяма за тях, а никой от синовете им не иска да се занимава с нея, затова ще я продадат. — Той погледна към Брет. — Фермата е около четиристотин хиляди декара. Овцете и конете им са първокласни. Ще ти хареса, Брет — ако имаш пари да я купиш.

Брет си помисли за банковата си сметка. Парите не бяха толкова много, колкото преди развода, но щяха да стигнат. Единствено мисълта за Чаринга и Джени го задържаше.

— Звучи ми добре. Ще трябва да си помисля — каза накрая той.

— Добре, помисли си, а аз ще поговоря с Грейс. Става непоносима, когато надуши някоя любовна история.

Двамата братя се засмяха и отидоха да нагледат новите коне, пристигнали рано сутринта. Часовете се изнизаха и денят се стопи. Най-накрая Брет заспа в дневната, сред изпочупените играчки на децата.

Брет остана една седмица, която изтече много бързо. Докато си събираше багажа и го товареше в камионетката, го жегна леко чувство на завист. Гил се бе устроил много добре. Беше намерил мястото си и подходящата жена, с която да го сподели. Децата превръщаха къщата им в истински дом, придаваха й жизненост, даваха им стимул да развиват фермата, която един ден щеше да остане за тях.

Преди да премине с камионетката през първата от петнайсетте порти, Брет се обърна и помаха с ръка. Веселата врява на децата щеше да му липсва. Също и вкусните гозби на Грейс и вечният й ентусиазъм. Чувстваше тази къща почти като роден дом и мисълта за празното бунгало в Чаринга го изпълваше със страх. Ами ако не завареше Джени в Чаринга? Усамотението дали не й бе дошло в повече?

Брет превключи на трета скорост и натисна докрай газта. Вече бе загубил твърде много време — можеше и да е твърде късно — след разговора с Грейси и обмислянето на различните възможности, той бе осъзнал какво иска и беше решен да се бори за него.

Докато шофираше към Чаринга, мислите му се лутаха в различни посоки. Джени още скърбеше. Грейси имаше право, трябваше да прояви търпение и да й даде време. Да бъдат само приятели, преди да задълбочат отношенията си. Само че знаеше колко ще му е трудно да се въздържа и осъзна, че ухажването на Джени ще е едно от най-трудните му начинания. Желаеше я с цялото си същество, но тя трябваше да направи първата крачка, а изобщо не беше уверен, че е готова да го възприеме за нещо повече от обикновен управител на Чаринга.