Алис Сиболд - Очи от рая

Никой не знаеше — а и те нямаха намерение да го разгласяват — че това беше един техен експеримент. Дотогава Рей се беше целувал само с мен, а Рут не го беше правила с никого, затова се договориха да се целунат, за да видят какво ще се получи.

— Нищо не почувствах — каза Рут после, докато лежаха върху кленовите листа под едно дърво зад учителския паркинг.

— Аз също — призна си Рей.

— Почувства ли нещо, когато целуна Сузи?

— Да.

— Какво?

— Че искам още. Онази нощ сънувах, че я целувам пак и се питах дали е така и с нея.

— А сексът?

— Не съм стигал дотам — каза Рей. — Сега се целувам с теб, обаче не е същото.

— Можем да продължим да опитваме — предложи Рут. — Аз съм навита, ако го пазиш в тайна.

— Мислех, че си падаш по момичета — каза Рей.

— Ще ти предложа нещо — каза Рут. — Ти ще си представяш, че съм Сузи, а аз ще се преструвам, че това е истина.

— Голяма откачалка си — отвърна Рей с усмивка.

— Не искаш, така ли? — подразни го Рут.

— Покажи ми пак рисунките си.

— Може да съм откачена — каза Рут, измъквайки от чантата скицника си, пълен с голи жени, които беше прерисувала от „Плейбой“, като беше намалила или увеличила някои части и беше добавила косми и бръчки там, където в списанието бяха туширани, — но поне не се възбуждам от рисунки на голи тела.

Рей танцуваше из стаята си, когато на вратата застана Рут. Той беше с очилата си, които сваляше в училище, защото баща му се беше бръкнал за най-евтините и груби рамки. Носеше торбести, покрити с петна джинси и тениската, с която беше спал, както предположи Рут.

Щом я видя на прага на вратата с книжния плик в ръце, той застина изненадан на мястото си. Машинално свали очилата си, после, без да знае какво да прави с тях, ги размаха към нея и каза:

— Здравей.

— Можеш ли да я намалиш? — извика Рут.

— Ей сега!

Врявата престана, но ушите на Рут още пищяха и в този миг тя видя нещо особено да проблясва в очите на Рей.

Той стоеше в другия край на стаята, между тях беше неоправеното му легло, завивките бяха събрани на топка, а над леглото висеше моят портрет, който Рут беше нарисувала по памет.

— Окачил си го — каза Рут.

— Много е добър.

— Само двамата с теб мислим така.

— Мама също го харесва.

— Тя е доста емоционална — отбеляза Рут и остави плика. — Нищо чудно, че си такъв психар.

— Какво има в плика?

— Свещи — отвърна Рут. — Купих ги от магазина. Днес е шести декември.

— Знам.

— Мислех да отидем в царевичната нива и да ги запалим там. Да се сбогуваме.

— Колко пъти можем да се сбогуваме?

— Просто ти предлагам. Мога да отида и сама.

— Не, ще дойда.

Както беше с якето си, Рут седна на леглото и го изчака да смени тениската си. Беше с гръб към нея, слаб, но с добре очертани мускули, а кожата му, смугла като на майка му, беше по-подкупващо нежна от нейната.

— Можем да се поцелуваме малко, ако искаш.

Той се обърна усмихнат. Експериментите бяха започнали да му харесват. Вече не мислеше за мен, макар че не се решаваше да го признае пред нея.

Харесваше му това, че Рут ругаеше и мразеше училището. Харесваше му колко е умна и как се преструва, че не се интересува от факта, че баща му е доктор (макар и не по медицина, както подчертаваше), а нейният събира вехтории от старите къщи, или че в къщата на семейство Сингх има толкова много книги, за което тя не би могла и да мечтае.

Седна до нея на леглото.

— Ще си свалиш ли якето?

Тя го свали.

И така, в деня на годишнината от моята смърт Рей събори Рут на леглото и те започнаха да се целуват. В един момент тя го погледна в лицето и каза:

— По дяволите, мисля, че усещам нещо.

Когато Рей и Рут навлязоха в царевичната нива, и двамата мълчаха, а той я държеше за ръка. Тя не знаеше дали беше хванал ръката й, защото бяха обсебени от смъртта ми, или защото я харесваше. В ума й бушуваше буря, а обичайната й прозорливост й беше изневерила.

После видя, че не е единствената, която си беше спомнила за мен този ден. Хал и Самюъл Хеклър стояха в нивата с ръце в джобовете, обърнати с гръб към тях. Рут видя оставените на земята жълти нарциси.

— Ти ли ги донесе? — обърна се Рут към Самюъл.

— Не — отвърна Хал вместо брат си. — Бяха тук, когато дойдохме.

Мисис Стед ги гледаше от стаята на сина си на втория етаж.

Беше решила да си сложи палтото и да отиде на нивата, без да се замисля дали присъствието й там е уместно.

Грейс Таркинг се разхождаше из квартала и видя мисис Стед да излиза от дома си, понесла една коледна звезда. Размениха няколко думи и Грейс каза, че ще се отбие до дома си, а после ще се присъедини към останалите.