Алис Сиболд - Очи от рая

Полицаите се чувстваха неловко. Претърсиха съвсем формално къщата и не откриха нищо, освен доказателства, че човекът живее самотно, както и една стая, пълна с кукленски къщи на втория етаж, където го попитаха откога се занимава с това.

Той незабавно стана по-дружелюбен. Отиде в спалнята и донесе скицника си, без да споменава за откраднатата рисунка. Полицаите забелязаха нарастващия му ентусиазъм, докато им показваше скиците на миниатюрните си постройки. Преминаха към следващия си въпрос много деликатно:

— Господине — обърна се към него единият от полицаите, — можем да ви отведем в участъка за разпит. Имате право да дадете показания в присъствието на адвокат, но…

Мистър Харви го прекъсна:

— Готов съм веднага да отговоря на всичките ви въпроси. Аз съм засегнатата страна, макар че не желая да повдигам обвинения срещу бедното момиче.

— Всъщност момичето, което се е вмъкнало в дома ви — започна другият полицай, — е взело нещо. Рисунка на царевичната нива и нещо като постройка в нея…

Както по-късно щяха да кажат на детектив Фенърман, мистър Харви реагира на думите им съвсем адекватно. Обяснението му изглеждаше толкова убедително, че те изобщо не допуснаха, че може да избяга — най-вече защото поначало не го смятаха за убиец.

— Горкото момиче — каза той и постави ръка на устните си. Взе скицника си и го заразлиства, докато стигна до една рисунка, която много приличаше на взетата от Линдзи.

— Ето, вижте, онази скица много прилича на това, нали?

Полицаите, които се бяха превърнали от разпитващи в разпитвани, кимнаха.

— Опитвах се да си го представя — обясни мистър Харви. — Трябва да ви кажа, че бях ужасен. Мисля, че всички съседи се питат дали не са могли да предотвратят случилото се по някакъв начин. Защо не са видели или чули нещо? Няма начин момичето да не е пищяло.

— Вижте сега продължи той и посочи към рисунката. — Простете, но аз мисля образно и след като научих колко много кръв е имало в царевичното поле и като знам колко спечена е земята там, реших, че може би… — Той ги погледна в очите.

И двамата полицаи го слушаха внимателно. Нямаше следи, нямаше труп, никакви улики. Може би този странен човек има някаква правдоподобна теория.

— Помислих си, че човекът, който го е извършил, вероятно е направил нещо като землянка. След това, да си призная, тази мисъл не ме оставяше на мира и започнах да добавям детайли, както правя, когато строя макетите си. Добавих комин и лавица, така, просто по навик. — Той замълча. — Живея самотно и така си убивам времето.

— И какво, би ли свършило работа? — попита един от полицаите.

— Винаги съм смятал, че в това има нещо.

— Защо не ни се обадихте?

— С това нямаше да върна дъщеря им. Когато ме разпитваше детектив Фенърман, споменах, че се съмнявам в онова момче Елис, но се оказа, че съм го обвинил напразно. Не исках да се бъркам повече с аматьорските си теории.

Полицаите се извиниха и го предупредиха, че на следващия ден при него ще се отбие детектив Фенърман и вероятно ще му зададе същите въпроси, ще иска да види скицника и да чуе теорията му за царевичната нива. Като уважаващ закона гражданин мистър Харви прояви разбиране, макар че в случая жертвата бе той. Полицаите провериха и се убедиха, че сестра ми е влязла през прозореца на избата и е излязла през прозореца на спалнята. Обсъдиха щетите, които мистър Харви заяви, че ще покрие от собствения си джоб. Подчерта, че разбира неутешимата скръб на семейство Салмън, която докарала преди няколко месеца бащата до лудост и която сега, изглежда, е замъглила и разсъдъка на сестрата на нещастното момиче.

Шансовете за арест на мистър Харви се стопяваха и аз виждах как това постепенно води семейството ми към разпад.

Мама взе Бъкли от дома на Нейт, после позвъни на Лен от телефонния автомат пред супермаркета „Севън-Илевън“ на Шосе 30. Уговориха се да се срещнат в мола, който беше недалеч. Той тръгна веднага. Тъкмо излезе с колата си на улицата, когато домашният му телефон започна да звъни. Седнал зад волана, той си мислеше за майка ми, за това, че отношенията им са недопустими, но че му е невъзможно да я отблъсне, макар причините за това да му се изплъзваха и той не бе в състояние да ги анализира трезво.

Мама измина краткото разстояние от магазина за хранителни стоки до мола и поведе Бъкли за ръка през стъклената врата към детския кът — кръгла площадка, където родителите можеха да оставят децата си да играят, докато пазаруват.