Алис Сиболд - Очи от рая

Мистър Харви излезе за последен път от къщата си, а мама сбъдна най-земното от желанията си да избяга от разбитото си сърце в спасително прелюбодеяние.

Точно една година след моята смърт д-р Сингх се обади да каже, че няма да се върне у дома за обяд. Но Руана и без това нямаше намерение да се откаже от гимнастиката си.

Стъпила върху килимчето на единственото място в къщата, където беше топло през зимата, тя се наведе напред и отпусна ръце към пръстите на краката си. Ако разтегателните упражнения не й помогнеха да престане да мисли за честите отсъствия на съпруга си, тя щеше да продължи с гимнастиката, докато самият й организъм не поиска от нея да го изхвърли от ума си, да се съсредоточи, да се движи, да изключи съзнанието си и да забрави за всичко друго, освен лекия и приятен копнеж в опънатите й мускули.

Прозорецът във всекидневната стигаше почти до пода, от който всъщност го делеше само металната решетка на отоплението, което Руана предпочиташе да не включва, защото я дразнеха звуците, които издаваше. Виждаше оголялото черешово дърво отвън и празната хранилка за птици, кацнала на един от клоните му.

Продължи с упражненията, докато по цялото й тяло се разля топлина и съзнанието й се изключи. Стените на дома й изчезнаха. Както и възрастта й. Синът й. Но образът на мъжа й все още витаеше в мислите й. Имаше някакво предчувствие. Не вярваше причината за все по-честите му закъснения напоследък да е друга жена или увлечена по него студентка. Беше нещо друго, което самата тя беше преживяла и от което се бе освободила, след като преди време я бе наранило. Амбиция.

Звуците я върнаха към действителността. През две улици залая Холидей, кучето на Гилбъртови му отговори, а на горния етаж из стаята си трополеше Рей. За щастие гръмна музиката на „Джетро Тал“ и отново заглуши всичко.

С изключение на една-две цигари, които си позволяваше да изпуши тайно, за да не дава лош пример на сина си, Руана водеше здравословен живот. Мнозина от съседките й бяха впечатлени от добрата й форма и някои я питаха как го постига, но тя смяташе, че това е просто начин да заговорят саможивата чужденка. Но сега, заела позата сукхасана 21 21 Една от най-удобните пози за медитация в йогата. — Б.ред. и дишайки бавно и дълбоко, тя не успя да се отпусне напълно. Тревожният страх какво ще прави, когато Рей възмъжее, а съпругът й се отдаде напълно на кариерата си, запълзя от вътрешната страна на стъпалата и нагоре по прасците, към коленете и продължи нагоре по бедрата към скута й.

На вратата се позвъни.

Руана се зарадва, че прекъснаха мислите й, макар че не обичаше изненадите, защото редът за нея беше равносилен на медитация. Стана бързо, взе шала, който беше метнала на гърба на един стол наблизо, завърза го около кръста си и под звуците на музиката, която кънтеше по стълбището, се отправи към вратата. За момент си помисли, че е някой съсед, дошъл да се оплаче от силната музика. Червеното трико и шалът около кръста й не бяха най-подходящото облекло за случая.

Но на стъпалата стоеше Рут с книжен плик в ръцете.

— Здравей — каза Руана. — Какво има?

— Идвам при Рей.

— Влизай.

Почти крещяха, за да надвият грохота на музиката, носеща се от горния етаж. Рут влезе в антрето.

— Качи се горе — извика Руана и посочи към стълбите.

Видях я как огледа Рут, облечена с широк гащеризон, поло и яке с качулка. „Като за начало — става“, каза си Руана наум.

Рут беше с майка си в магазина за хранителни стоки, когато видя свещите сред картонените чинии и пластмасовите вилици и лъжици. Сутринта в училище болезнено я осени мисълта каква дата е днес, но нищо от онова, което бе направила след това — лежа в леглото и чете „Под стъкления похлупак“ 22 22 Роман на американската писателка и поетеса Силвия Плат (1932–1963 г.), която се самоубива две седмици след публикуването му. Посмъртно става носител на наградата „Пулицър“ за поезия. — Б.ред. , помогна на майка си да почисти бараката (която баща й упорито наричаше работилница, докато за нея беше поетичен кът) и отиде на пазар — не беше достойно да отбележи годишнината от моята смърт, затова си беше наумила да направи нещо специално.

Когато видя свещите, веднага реши, че ще отиде в дома на Рей да му предложи да я придружи. Заради срещите им на игрището децата от училище ги смятаха за влюбени, въпреки че нищо в поведението им не потвърждаваше това. Рут можеше да рисува голи жени колкото си иска, да връзва на главата си тюрбани, да пише есета за Джанис Джоплин и на всеослушание да протестира срещу унизителното за жените бръснене на космите по краката и подмишниците, но в очите на съучениците си от „Феърфакс“ тя си оставаше странно момиче, видяно да се Ц-Е-Л-У-В-А с едно странно момче.