Алис Сиболд - Очи от рая

Бъкли беше във възторг.

— Детският кът? Може ли? — попита той, когато видя връстниците си да скачат от катерушките и да се премятат през глава на гумения под.

— Наистина ли искаш, миличък? — попита го тя.

— Моля те!

Мама си даде вид, че отстъпва пред молбата му.

— Добре, върви.

Бъкли се отправи към една червена пързалка.

— И да внимаваш! — извика мама след него. Преди никога не му беше позволявала да играе там сам.

Тя записа името му при аниматора, който забавляваше децата, и го уведоми, че ще пазарува на долния етаж.

Докато мистър Харви разясняваше теорията си за убийството ми, мама почувства някой леко да я докосва по рамото в магазина за евтини сувенири „Спенсърс“. Тя се обърна, облекчена, че не се налага да чака повече, но видя гърбът на Лен Фенърман да се измъква през вратата. Последва го, минавайки край светещи маски, пластмасови черни билярдни топки, ключодържатели с плюшени тролчета и един голям ухилен череп.

Лен не се обърна. Тя продължи след него, най-напред развълнувана, а после с все по-нарастващо раздразнение. Докато вървеше, имаше време да мисли, а тя не искаше да го прави.

Накрая го видя да отключва една бяла врата, която се сливаше със стената и беше почти незабележима.

По шума, проникващ отгоре в тъмния коридор, мама разбра, че Лен я води в самата утроба на мола — съоръженията за филтриране на въздуха. Нямаше значение. В тъмнината си представи, че се намира вътре в собственото си сърце. В главата й изплуваха големият постер, окачен на стената в лекарския кабинет, и образът на татко с болнична нощница за еднократна употреба и черни чорапи, седнал на ръба на кушетката за прегледи, докато докторът им обяснява какво е сърдечна недостатъчност. Тъкмо щеше да се поддаде на скръбта, да заплаче, да се препъне и да изпадне в безсъзнание, когато коридорът свърши. Намираше се в огромно помещение с височината на три етажа, което пулсираше и бръмчеше. По металните резервоари и барабани проблясваха безброй светлинки. Тя спря и се заслуша, за да долови някакъв друг звук, освен бумтенето на въздуха, който се засмукваше от целия мол, рециклираше се и после се връщаше обратно. Не се чуваше нищо друго.

Видях Лен преди нея. Застанал сам в полумрака, той се загледа за миг в мама и прочете желанието в очите й. Съчувстваше на баща ми и на цялото ми семейството, но погледът й го погълна. Искаше му се да й каже: „Абигейл, мога да се удавя в очите ти“, но знаеше, че тя няма да му позволи.

Постепенно мама започна да различава отделни предмети в проблясващата металическа джунгла и аз усетих, че тук й е добре. Тази ничия територия я успокояваше, даваше й чувство за недосегаемост.

Ако Лен не беше протегнал ръка и не беше стиснал пръстите й, можех да я имам за себе си там. Присъствието й в това помещение щеше да бъде просто една кратка почивка от живота й на мисис Салмън.

Но той я докосна и тя се извърна към него. Все пак не намери сили да го погледне. Не му оставаше нищо друго, освен да се примири.

От онова, което видях, главата ми се завъртя и аз се вкопчих в пейката на беседката, дишайки тежко. Тя никога нямаше да разбере, че докато вплиташе пръсти в косите на Лен, а той я прегръщаше през кръста и я притискаше до себе си, човекът, който ме беше убил, изпращаше двамата полицаи на входната си врата.

Усещах целувките му по шията и гърдите на мама като мънички, леки миши крачета, като падащите венчелистчета на цвете. Едновременно пагубни и прекрасни. Бяха като шепот, който я зовеше далеч от мен, от семейството и от мъката й. Тялото й откликна на този зов.

Лен взе ръката й и я поведе към лабиринта от тръби. Долитащият отгоре шум припяваше като хор. В същото време мистър Харви се зае да опакова багажа си, брат ми се запозна с едно момиченце, което въртеше обръч в детския кът, сестра ми и Самюъл лежаха един до друг на леглото в стаята й напълно облечени и неспокойни, баба ми обърна третата си чаша, останала сама в трапезарията, а татко седеше и гледаше към телефона.

Лен помогна на мама, която нетърпеливо започна да сваля сакото и ризата му. Наблюдаваше я, докато тя смъкваше собствените си дрехи: съблече пуловера през главата си, после смъкна полата си и остана по пликчета и корсаж. Той не откъсваше поглед от нея.

Самюъл целуна тила на сестра ми. Тя ухаеше на сапун и антисептик. В този миг си пожела никога да не се разделя с нея.

Лен се канеше да каже нещо. Мама забеляза, че устните му помръдват. Затвори очи и безгласно изкрещя на света край нея да замълчи. После го погледна. Той мълчеше, стиснал устни. Тя свали памучния си корсаж през главата и свали пликчетата си. Тялото ми щеше да бъде като на мама, само че аз никога нямаше да порасна. Но нейната кожа беше с цвета на луната, а очите й бяха два океана. Отвътре се чувстваше празна, объркана и изоставена.