Алис Сиболд - Очи от рая

През нощта Рут се вмъкна в помещението, в което спеше Линдзи.

— Сънувах я — прошепна тя на сестра ми.

Линдзи примигна сънено:

— Сузи ли? — попита тя.

— Съжалявам за случилото се в столовата — каза Рут.

Линдзи спеше на най-долното от трите алуминиеви легла, разположени едно над друго. Момичето над нея се размърда.

— Мога ли да легна до теб? — попита Рут.

Линдзи кимна с глава.

Рут се намести до сестра ми в тясното легло.

— Как я сънува?

Рут започна да й разказва. Беше обърната с лице към Линдзи и сестра ми смътно различаваше носа, устата и челото и.

— Бях в земята, а Сузи вървеше над мен в царевичната нива. Усещах стъпките й върху себе си. Понечих да извикам, но устата ми се напълни с пръст. Не ме чуваше, колкото и силно да виках. После се събудих.

— Аз никога не съм я сънувала — каза Линдзи. — Сънувам само кошмари за плъхове, които дъвчат краищата на косата ми.

Легнала до сестра ми, Рут беше обзета от чувство на покой. Приятна й беше топлината, която излъчваха телата им.

— Влюбена ли си в Самюъл?

— Да.

— Липсва ли ти Сузи?

И тъй като беше тъмно, а Рут гледаше встрани и беше почти непозната, Линдзи каза това, което чувстваше:

— Повече отколкото някой може да си представи.

Наложи се директорът на училище „Девън“ да си тръгне по семейни причини, затова с организацията на тазгодишния конкурс се зае новата заместник-директорка на „Честър Спрингс“. Тя не искаше задачата отново да е за капан за мишки.

Има Ли Престъпление Без Наказание? Как Да Извършим Перфектното Убийство, Гласеше Листът На Дъската За Съобщения.

Децата много харесаха тази идея. Музикантите и поетите, историците и художниците — всички разпалено обсъждаха с какво да започнат. Докато се тъпчеха с бекон и яйца на закуска, те си разказваха за прочути неразкрити убийства от миналото и си мислеха как обикновени предмети могат да бъдат използвани за нанасяне на смъртоносни рани. Даже започнаха да обмислят кого биха могли да убият. Всички много се забавляваха до седем и петнадесет — часа, в който сестра ми влезе в столовата.

Арти я видя да се нарежда на опашката. Тя все още не знаеше нищо, но усети оживлението и предположи, че конкурсът за най-добър капан за мишки е вече обявен.

Той продължи да наблюдава Линдзи и забеляза, че най-близкият лист с обявлението е закачен над тавата с приборите за хранене. На масата до него някой разказваше историята за Джак Изкормвача.

Арти стана, за да върне подноса си. Приближи се до сестра ми и се изкашля. Цялата ми надежда беше в това чудато момче. „Дръпни я настрани! Не и позволявай да го види!“ Молитвата ми беше чута на земята.

— Линдзи — каза Арти.

Тя го погледна.

— Какво има?

Зад плота готвачът беше протегнал лъжица, пълна с бъркани яйца, готов да я изсипе в чинията на Линдзи.

— Аз съм Арти. Със сестра ти бяхме в един клас.

— Нямам нужда от ковчези — каза Линдзи и остави подноса си на металния плот, на който имаше големи пластмасови кани с портокалов и ябълков сок.

— Какво?

— Самюъл ми каза, че правиш за мишките ковчези от балзово дърво. На мен не ми трябват.

— Смениха темата на конкурса — каза той.

Сутринта Линдзи беше решила да отреже парче от хастара на роклята на Клариса и да я използва за диванчето за мишки.

— И каква е тя?

— Хайде да излезем навън? — Арти застана пред нея и препречи пътя и до приборите. — Линдзи изтърси той — конкурсът е за убийство.

Тя се вкопчи в подноса и се втренчи в него.

— Исках да ти кажа, преди да си прочела съобщението.

В столовата влезе Самюъл.

— Какво става?

Линдзи го погледна безпомощно.

— Тазгодишният конкурс е как да извършим перфектното убийство — отвърна Самюъл.

И двамата видяхме как тя трепна. Сърцето й се обърна. Но беше свикнала да се владее. Пукнатините в самообладанието й започнаха да се затварят и тя се стегна. Скоро щеше така да овладее това изкуство, че никой нямаше да е в състояние да разбере какво я вълнува. Беше способна да се изолира от целия свят, включително и от себе си.

— Добре съм — каза тя.

Но Самюъл знаеше, че това не е вярно.

С Арти я гледаха как се отдалечава.

— Опитах се да я предупредя — неуверено каза Арти.

След това се върна на масата си. Започна да рисува спринцовки за подкожни инжекции. Рисуваше ги една след друга. Химикалката му едва не разкъса салфетката, докато нанасяше щрихите, за да изобрази балсамиращата течност и да обозначи траекторията на трите капки, процеждащи се от иглата.