Алис Сиболд - Очи от рая

Доловил раздвижването, татко слезе долу и намери мама в кухнята. Двамата потърсиха утеха в грижите си за Бъкли.

— Къде е Сузи? — попита брат ми, докато татко мажеше филии с фъстъчено масло. Приготви три филии. Една за себе си, една за мама и една за четиригодишния си син.

— Прибра ли си играта? — попита татко Бъкли и се зачуди защо упорито избягва да разговаря по темата с единствения човек, който поставя въпроса ребром.

— Какво й е на мама? — попита Бъкли. И двамата се обърнаха към нея. Тя гледаше втренчено в празната мивка.

— Искаш ли да отидем в зоопарка тази седмица? — попита татко. Ненавиждаше се за това, че се опитва да подкупи сина си, че увърта и го мами. Но как да обясни на детето, че сестра му може би лежи някъде, нарязана на парчета?

Бъкли чу думата „зоопарк“ и си представи всичко, свързано с него — което преди всичко беше „Маймуни!“ — и пое по неравния път към забравата за още един ден. Тъмната страна на живота заобикаляше малката му фигурка. Той знаеше, че ме няма, но когато някой го няма, той винаги се връща.

Лен Фенърман беше обиколил всички къщи в квартала, но не бе намерил нищо особено в дома на Джордж Харви. Мистър Харви живееше сам. Говореше се, че смятал да се нанесе с жена си, но тя починала, преди да се преместят. Правеше кукленски макети на къщи за специализираните магазини и водеше уединен живот. Това беше всичко, което се знаеше за него. Не можеше да се каже, че има приятели сред съседите, но всички му съчувстваха. Всяка къща имаше своята история. Но според Лен Фенърман в историята на дома на Джордж Харви имаше нещо странно.

Не, беше му казал Харви, не познавал добре Салмънови. Виждал е децата им, разбира се. Винаги се знае кой има деца и кой няма, беше отбелязал той с леко наведена наляво глава. „Виждат се играчките им в двора. А и къщите им са някак по-оживени“, беше казал той и гласът му беше потреперил.

— Доколкото разбрах, наскоро сте разговаряли с мистър Салмън — каза Лен при второто си посещение в тъмнозелената къща.

— Да, защо, какво има? — попита мистър Харви. Стрелна Лен с поглед и замълча. — Почакайте да си взема очилата. Правя един макет от времето на Втората френска империя, много пипкава работа.

— Втората френска империя? — попита Лен.

— Приключих с поръчките за Коледа и сега мога да поработя за удоволствие — отвърна мистър Харви. Лен го последва в къщата. Една маса, опряна до стената, беше затрупана с някакви малки предмети, които приличаха на миниатюрни панели за облицовка.

Малко странно, помисли си Фенърман, но това не прави от човека убиец.

Мистър Харви си сложи очилата и се оживи.

— Да, мистър Салмън беше излязъл да се поразходи и ми помогна да направя шатрата за младоженците.

— Шатрата за младоженците ли?

— Всяка година правя нещо в памет на Лия, жена ми. Вдовец съм.

Лен имаше чувството, че си пъха носа в личния живот на човека и съкровените му ритуали.

— Да, и аз така разбрах — каза той.

— Случилото се с момичето е ужасно — каза мистър Харви. — Опитах се да изразя съчувствието си на мистър Салмън, но от опит знам колко объркан е човек в такива моменти.

— Значи опъвате шатрата всяка година? — попита Лен Фенърман. Ако е така, съседите щяха да го потвърдят.

— Преди я правех вътре, но тази година реших да я направя навън. Оженихме се през зимата. Не предполагах, че ще има толкова сняг.

— Къде вътре?

— В мазето. Ще ви покажа, ако искате. Всичките неща на Лия са все още там.

Но Лен реши, че няма смисъл.

— Достатъчно ви досаждах — каза той. — Просто исках да обиколя квартала още веднъж.

— Как върви разследването? — попита Харви. — Открихте ли нещо?

Лен не обичаше такива въпроси, макар и да смяташе, че хората, в чийто живот ровеше, са в правото си да ги задават.

— Понякога си мисля, че като им дойде времето, уликите ще се появят — отвърна той. — Когато поискат, ще се появят. — Този загадъчен, конфуциански отговор почти винаги вършеше работа.

— Говорихте ли с момчето на Елис? — попита мистър Харви.

— Разговаряхме със семейството.

— Чувам, че измъчвал животни.

— Да, наистина, момчето не е цвете за мирисане — каза Лен, — но е бил на работа в мола по това време.

— Свидетели?

— Да, има.

— Друго не ми идва наум — каза мистър Харви. — Иска ми се да можех да ви бъда по-полезен.

На Лен му се стори, че е искрен.

— Човекът определено е малко особен — каза Лен, когато се обади на баща ми, — но нямаме нищо срещу него.

— Какво каза за шатрата?