Алис Сиболд - Очи от рая

Майка ми седеше във вестибюла на един стол с права облегалка и наблюдаваше татко, който сновеше навън-навътре, зает с различни задачи — сега той изцяло се бе отдал на малкия си син, жена си и другата си дъщеря. А Рут се затвори в себе си и непрекъснато си мислеше за случайната ни среща на училищния паркинг.

Прегледа старите годишници и намери снимките ми с моите съученици от класа и кръжока по химия. Изряза ги с ножиците за ръкоделие на майка си. Макар че идеята все повече я завладяваше, не бях сигурна, че мога да разчитам на нея, докато през последната седмица преди Коледа тя не стана свидетел на една сцена в коридора на училището.

Става въпрос за приятелката ми Клариса и Брайън Нелсън. Наричах Брайън „плашилото“, защото макар да имаше широки рамене, по които въздишаха всички момичета, лицето му ми приличаше на натъпкан със слама чувал. Носеше хипарска кожена шапка с периферия и пушеше ръчно свити цигари в ученическия пушком. Според майка ми ранната слабост на Клариса към светлосините очни сенки беше обезпокоителна, но аз винаги съм я харесвала именно поради тази причина. Тя вършеше неща, които на мен ми бяха забранени: изрусяваше дългата си коса, носеше обувки с платформа и пушеше цигари след училище.

Рут се приближи до тях, но те не я забелязаха. Тя мъкнеше купчина дебели книги, които беше заела от мисис Каплан, учителката ни по обществознание. Всички до една бяха ранна феминистка литература и тя беше притиснала гръбчетата им към корема си, за да не види някой заглавията им. Баща й, строителен предприемач, и беше подарил две много здрави еластични ленти, специално за книги. Беше пристегнала с две от тях томовете, които възнамеряваше да прочете през ваканцията.

Клариса и Брайън се кикотеха, ръката му беше под блузата й.

При всеки негов опит да я плъзне по-нагоре, тя се хилеше все повече, но не му позволяваше да го направи, като се извиваше или побутваше ръката му. Както обикновено, Рут не прояви интерес към тях и щеше да ги отмине с наведена глава и забила поглед в земята, но тъй като всички знаеха, че Клариса е моя приятелка, тя спря, за да види какво ще стане.

— Хайде, сладурче — говореше Брайън, — дай да погаля хълмчето ти. Поне едното.

Забелязах, че устните на Рут се изкривиха от отвращение. На небето аз също изкривих устни.

— Брайън, не мога. Не тук.

— Какво ще кажеш да отидем в царевичната нива? — попита той шепнешком.

Клариса се изкиска нервно, но зарови гальовно нос във вдлъбнатината между шията и рамото му. Засега щеше да му откаже.

След това някой разби шкафчето на Клариса. Изчезна албумът й с изрезки, някои от снимките, забодени от вътрешната страна на шкафчето, както и тайният запас марихуана, който Брайън беше скрил там без знанието й.

Рут, която никога преди не беше взимала наркотици, тази вечер изпразни тютюна от цигарите на майка си — кафяви „Мор“ 100 мм — и ги натъпка с тревата на Брайън. Настани се в бараката за инструменти с едно фенерче и докато разглеждаше моите снимки, изпуши повече трева, отколкото биха могли да изпафкат и най-големите наркомани в училище.

Застанала на мивката до кухненския прозорец, мисис Конърс миеше съдовете и долови миризмата, която идваше от бараката.

— Мисля, че Рут се е сприятелила със съучениците си — съобщи тя на съпруга си, който четеше вечерния си вестник, седнал на чаша кафе. В края на работния ден беше толкова уморен, че нямаше сили да разсъждава.

— Това е добре — отвърна той.

— Може би все още има надежда за нея.

— Винаги има надежда — отбеляза той.

Когато Рут се прибра със залитане у дома по-късно същата вечер, очите й сълзяха от оскъдната светлина на фенерчето и осемте цигари, които беше изпушила. Майка й я посрещна с усмивка и й каза, че в кухнята я чака боровинков пай. След няколко дни, през които направи някои проучвания, нямащи нищо общо със Сузи Салмън, Рут разбра как е могла да изяде целия пай наведнъж.

Въздухът в моята небесна сфера често миришеше на скункс, макар и съвсем леко. Винаги съм харесвала тази миризма, докато бях на земята. Долавях я, когато вдишвах, усещах я с носа си. Това беше острият упорит мускусен аромат на животински страх и сила, смесени в едно. В небесното кътче на Франи миришеше на първокласен тютюн, а в това на Холи — на фортунела 6 6 Фортунела, известна още като кумкват — цитрусово растение с произход от Югоизточен Китай. — Б.ред. .

Седях ден и нощ в беседката и гледах какво става долу. Виждах как Клариса постепенно ме забравя и намира утеха при Брайън. Виждах Рут да я наблюдава иззад ъгъла до кабинета по домашна икономика или край медицинския пункт до училищния стол. В началото възможността да виждам цялото училище ме опияняваше. Гледах как помощник-треньорът по футбол оставя тайно шоколадови бонбони на омъжената учителка по естествени науки, как ръководителката на отбора на клакьорките се опитва да привлече вниманието на момчето, което беше изключвано толкова много пъти от толкова много училища, че дори то беше загубило броя им. Наблюдавах учителя по изкуство, който правеше любов с гаджето си в ателието с керамичната пещ, и директора, който въздишаше по помощник-треньора по футбол. Стигнах до заключението, че помощник-треньорът е расовият жребец на средно училище „Кенет“, макар че лично мен квадратната му челюст не ме впечатляваше.