Алис Сиболд - Очи от рая

Разбрах, че няма да усетят кога съм си отишла, както понякога не усещаха, че упорито се нося из въздуха в някоя от стаите. Бъкли ми говореше и аз му отговарях, понякога дори несъзнателно. Явявах им се във всяка форма, в която искаха да ме видят.

А ето я и нея отново. Вървеше сама из царевичната нива, докато всички други, които обичах, се бяха събрали заедно в една стая. Тя винаги щеше да ме усеща и да мисли за мен. Разбирах това, но вече нищо не можех да направя. Рут беше обсебено от духове момиче, а сега щеше да бъде обсебена от духове жена. В началото случайно, а сега вече съвсем съзнателно. Историята на живота и смъртта ми се беше превърната в нейна история, в нейна власт беше дали да я сподели.

Руана и Рей се канеха да си тръгват, когато Самюъл спомена за къщата в неоготически стил, която с Линдзи бяха открили сред дърветата край Шосе 30. Описа я подробно на Абигейл и призна, че там е решил да предложи на Линдзи да се оженят и да живеят в нея. Тогава Рей внезапно попита:

— Къщата не е ли с голяма дупка в тавана на задната стая и разкошен еркерен прозорец?

— Да — отговори Самюъл.

Забелязал безпокойството на баща ми, той добави:

— Всичко може да се поправи, мистър Салмън. Гарантирам ви.

— Неин собственик е бащата на Рут — каза Рей.

За момент настъпи тишина. После той продължи:

— Теглил е кредит и купува стари сгради, които още не са обявени за разрушаване. Иска да ги реставрира.

— Господи! — каза Самюъл.

В този момент аз изчезнах.

Човек не забелязва как ни напускат мъртвите, когато наистина решат да си отидат. Така и трябва. Най-много да чуе шепот или вълна, чийто шепот постепенно заглъхва. Бих направила следното сравнение. Представете си, че в университетска аудитория или театрален салон седи жена, която никой не забелязва, докато не си тръгне. Само хората, седнали близо до вратата като баба Лин, я виждат да излиза. Останалите усещат единствено необясним полъх в затвореното помещение.

Баба почина няколко години по-късно, но все още не съм я виждала тук. Представям си я как седи в нейното небе и пие ментови джулепи в компанията на Тенеси Уилямс и Дийн Мартин. Но рано или късно пътищата ни ще се пресекат, сигурна съм в това.

Да си призная честно, все още понякога се измъквам, за да наблюдавам семейството си. Не мога да се въздържа. Те също понякога си мислят за мен. Не могат да не го правят.

След сватбата си Линдзи и Самюъл отидоха в празната къща на Шосе 30 и пиха шампанско. Клоните на високите стари дървета се бяха промушили през прозорците на горния етаж и те се настаниха под тях със съзнанието, че скоро ще трябва да ги отрежат. Бащата на Рут се съгласи да им продаде къщата, при условие че Самюъл я заплати с труда си като негов пръв помощник и реставратор. В края на лятото мистър Конърс, Самюъл и Бъкли разчистиха имота и докараха една каравана, която през деня беше работното място на Самюъл, а през нощта — кабинет на Линдзи.

В началото им беше доста неудобно. Нямаше вода, нито електричество и се налагаше да ходят при едните или другите родители, за да се къпят. Линдзи се отдаде на научните си занимания, Самюъл — на издирването на дръжки за вратите и шнурове за лампите в неоготически стил. Всички се изненадаха, когато се разбра, че Линдзи е бременна.

— Виждаш ми се напълняла — подсмихваше се Бък.

— Виж ти, кой ми го казва — отвръщаше му Линдзи.

Татко си мечтаеше, че някой ден може би ще накара друго дете да заобича корабите в бутилки. Знаеше, че това ще му донесе както радост, така и скръб, защото винаги щеше да му напомня за мен.

Да ви кажа, тук е много красиво и безопасно, както един ден сами ще се убедите. Но небето не само е защитено, в своето милосърдие то е много далеч от грубата реалност. Ние се забавляваме.

Вършим дела, които изумяват хората, но са ни благодарни. Например градината на Бъкли, в която една година всички засадени растения изведнъж избуяха и разцъфтяха. Направих го заради мама. Тя остана у дома и един ден отново прояви интерес към градината. Цяло чудо е това, което направи с всички цветя, билки и напъпили бурени. Самата тя пък, след като се завърна, не спря да се чуди на превратностите на съдбата.

Мама и татко предадоха нещата ми и тези на баба Лин за благотворителна разпродажба.

Винаги споделяха един с друг, когато ме усетеха край себе си. Да бъдат заедно, да мислят и да си говорят за мъртвите, се превърна в част от живота им. А аз слушах как брат ми Бъкли удря барабаните.