Алис Сиболд - Очи от рая

На първия етаж Хал беше хванал китката на Бъкли, който държеше четката за ударни инструменти.

— Просто минаваш леко по барабана.

Бъкли го направи и погледна към Линдзи, която седеше на дивана срещу него.

— Супер, Бък — каза тя.

— Като гърмяща змия.

Хал хареса сравнението.

— Точно така — съгласи се той и се замисли дали да не сформира своя джаз банда.

Мама се върна долу. Влизайки в стаята, тя срещна погледа на баща ми. Опита се да му обясни с жестове, че е добре, просто и трябва време да свикне с въздуха, както при голяма надморска височина.

— Внимание, внимание! — провикна се баба от кухнята. — Заемете местата си, Самюъл има да направи едно съобщение.

Всички се засмяха и се наместиха по-удобно. Преди да са се затворили в себе — беше им трудно да бъдат заедно, въпреки че го искаха — Самюъл влезе в стаята заедно с баба Лин. Тя носеше поднос с чаши за шампанско, които трябваше да бъдат напълнени в подходящия момент.

Той хвърли бърз поглед на Линдзи и каза:

— Лин ще ми помогне с наливането.

— Спец е по тази част — обади се мама.

— Абигейл? — чу се отново гласа на баба.

— Да?

— Радвам се да те видя.

— Давай, Самюъл — намеси се татко.

— Искам да кажа, че съм щастлив да бъда тук заедно с всички вас.

Но Хал познаваше брат си.

— Давай, ораторе. Бък, удари барабана за кураж.

Този път Хал остави Бъкли да се справи без негова помощ.

— Искам да кажа, че съм щастлив, че мисис Салмън си е у дома и че мистър Салмън също си е у дома, и че имам честта да се оженя за красивата им дъщеря.

— Добре казано! — възкликна татко.

Мама стана и взе подноса от баба Лин, после заедно раздадоха чашите.

Гледах как семейството ми пие шампанско и си мислех, че животът им се върти около моята смърт, разделен на „преди“ и „след“. Но когато Самюъл се осмели да целуне Линдзи пред цялото ми семейство, аз видях, че се откъсват от нея и поемат по своя път.

Това бяха скъпите за мен кости, които растяха, съединяваха се и запълваха празнината, останала след моята смърт — връзки, понякога крехки, понякога изградени на висока цена, но в повечето случаи прекрасни. Това се случи, след като си бях отишла. Започнах да виждам нещата по начин, който ми позволи да приема света, въпреки че мен ме нямаше в него. Събитията, породени от моята смърт, бяха само костите, които един ден щяха да се покрият с плът и да се превърнат в тяло. Цената на това вълшебно тяло беше моят живот.

Татко гледаше дъщерята, изправила се пред него. Дъщерята сянка вече я нямаше.

След като Хал му обеща да го научи как да работи с палките, Бъкли ги прибра заедно с четката и седмината се отправиха към масата, на която Самюъл и баба бяха подредили хубавия сервиз, за да поднесат нейния специалитет — замразени макарони на фурна на „Стуфърз“ и замразен чийзкейк на „Сара Лий“.

— Навън има някой — каза Хал, съзрял мъжка фигура през прозореца. — Това е Рей Сингх!

— Отвори му — каза мама.

— Отива си.

Всички, освен татко и баба, които останаха в трапезарията, тръгнаха след него.

— Хей, Рей — извика Хал, като отвори вратата и едва не стъпи върху пая. — Спри!

Рей се обърна. Майка му го чакаше в колата, без да е угасила двигателя.

— Не искахме да ви безпокоим — каза Рей на Хал.

Всички бяха вече на верандата — Линдзи и Самюъл, Бъкли и една жена, която той разпозна като мисис Салмън.

— Това Руана ли е? — извика мама. — Моля те, покани я да влезе.

— Наистина. Това е чудесно — каза Рей, но остана на мястото си. Питаше се вижда ли Сузи това?

Линдзи и Самюъл се отделиха от групата и тръгнаха към него.

Междувременно мама стигна до колата. Облегна се на прозореца и поговори с Руана.

Рей видя, че майка му отвори вратата и се запъти към къщата.

— Със сина ми ще хапнем само малко пай, нищо друго — каза тя на мама, докато вървяха по пътеката.

— Доктор Сингх на работа ли е? — попита мама.

— Както обикновено — отвърна й Руана.

Гледаше Рей, който заедно с Линдзи и Самюъл влезе вътре.

— Елате да попушим от ароматизираните цигари.

— Непременно — каза мама.

— Добре дошъл, Рей. Заповядай, седни — каза татко, като го видя да влиза във всекидневната. В сърцето му имаше специално място за момчето, което беше обичало дъщеря му. Междувременно Бъкли седна на стола до баща ми, преди някой друг да го изпревари.

Линдзи и Самюъл донесоха два стола от всекидневната и се настаниха до бюфета. Руана седеше между баба и мама, а Хал — сам в единия край на масата.