Алис Сиболд - Очи от рая

Стана му ужасно студено, но продължи да чете. Вдигна очи едва когато чу, че Рут се размърда.

— Имам толкова неща да ти разказвам — промълви тя.

Сестра Елиът помогна на баща ми да се намести в инвалидния стол, докато мама и сестра ми се суетяха наоколо и събираха жълтите нарциси, за да ги отнесат у дома.

— Сестра Елиът — обърна се татко към нея. — Няма да забравя добрината ви, но се надявам да не се видим скоро.

— И аз се надявам на същото — отвърна тя. Погледна към другите членове на семейството, които неловко стояха настрана. — Бъкли, ръцете на майка ти и сестра ти са заети. Ще трябва ти да се заемеш с инвалидната количка.

— Карай по-полека, Бък — каза татко.

Наблюдавах как четиримата се отправят по коридора към асансьора. Бъкли и татко бяха отпред, Линдзи и мама ги следваха. Ръцете им бяха пълни с нарциси, от чиито стебълца капеше вода.

Докато асансьорът се спускаше надолу, Линдзи беше приковала поглед в чашките на яркожълтите цветчета. Спомни си, че Самюъл и Хал бяха намерили жълти нарциси на царевичната нива в деня на първата възпоминателна церемония след смъртта ми. Така и не се разбра кой ги беше оставил там. Сестра ми погледна цветята, след това и мама се загледа в тях. Усети допира на тялото на брат ми, после премести поглед към татко, седнал в лъскавия болничен стол. Изглеждаше уморен, но щастлив, че се прибира в дома. Когато стигнаха фоайето и вратите се отвориха, знаех, че им е писано да останат сами, четиримата заедно.

Ръцете на Руана гъбясаха и се подуха от рязането и чистенето на ябълки. Заета с работата си, тя започна да повтаря наум думата, която беше избягвала години наред: развод. Имаше нещо в непохватната, но здрава прегръдка на сина й и Рут, което й помогна да се освободи. Вече не помнеше кога за последен път си е лягала заедно със съпруга си. Той се промъкваше в стаята като призрак и се мушкаше под завивките като призрак, почти без да направи и гънка. Не беше груб, както в случаите, които често показваха по телевизията и за които пишеха вестниците. Жестоко беше отсъствието му. Дори когато се прибираше, сядаше на масата и ядеше приготвената от нея храна, духом той не си беше вкъщи.

Чу шума от течащата вода в банята на горния етаж и почака да мине достатъчно време, преди да ги извика. Мама й се беше обадила тази сутрин да й благодари за информацията, която й бе дала по телефона, когато й звънна от Калифорния, и Руана реши да приготви за семейството ми един пай.

Връчи по чаша кафе на Рут и сина си и обяви, че вече е късно, и че иска Рей да я придружи до дома на Салмънови, за да им остави пая на стъпалата без много шум.

— Дий, конче! — вметна Рут.

Руана я изгледа изненадано.

— Извинявай, мамо — каза Рей. — Имахме много напрегнат ден вчера. — Макар че се питаше дали майка му изобщо би му повярвала, ако й кажеше какво се бе случило.

Руана взе от плота единия от двата пая, които беше опекла. От дупчиците в кората се носеше съблазнителен аромат.

— Закуска? — попита тя.

— Вие сте направо богиня! — каза Рут.

Руана се усмихна.

— Хапнете си, после се облечете и елате и двамата с мен.

— Всъщност аз трябва да отида до едно място, но по-късно пак ще дойда — каза Рут, като гледаше Рей.

Хал донесе комплекта барабани за брат ми. Бяха се разбрали с баба. Макар че до рождения ден на Бъкли, който щеше да навърши тринайсет години, оставаха още няколко седмици, той имаше нужда от тях. Самюъл остави Линдзи и Бъкли да отидат при родителите ми в болницата сами. За тях това щеше да е двойно завръщане у дома. Мама беше стояла при татко четиридесет и осем часа без прекъсване и през това време светът се беше променил — както за тях, така и за другите. Сега виждах, че той щеше да се променя пак и пак, и нищо не можеше да спре този процес.

— Знам, че не е редно да започваме толкова рано — рече баба Лин, — но вие какво ще пиете, момчета?

— Нали щяхме да пием шампанско — каза Самюъл.

— Ще пием шампанско по-късно — отвърна тя. — Сега ви предлагам аперитив.

— Мисля, че ще ти откажа — каза Самюъл. — Ще пийна нещо по късно, когато се прибере Линдзи.

— Хал?

— Ще уча Бък да свири на барабани.

Баба Лин им спести забележката, че всички известни джаз музиканти съвсем не са били трезвеници.

— Е, какво ще кажете за три чаши вода с искрящи кубчета лед?

Върна се в кухнята, за да приготви напитките. След смъртта си я обичах още повече, отколкото когато бях на земята. Искаше ми се да й го кажа точно сега, в кухнята, в момента, когато се отказа от аперитива си, но осъзнах, че пиенето бе част от онова, което бе тя. Ако то беше най-големият й грях на земята, то аз нямах нищо против.