Алис Сиболд - Очи от рая

Мама издаде странен вик и протегна ръка към шапката. Звукът беше подобен на металическото изскърцване на механичен човек, миг преди моторът му да блокира напълно.

— Направихме анализ на влакната — каза Лен. — Изглежда, че онзи, който е нападнал Сузи, я е използвал по време на престъплението.

— Как? — попита безпомощно баща ми, не успявайки да проумее какво му казват.

— Шапката е пропита със слюнка — притече се на помощ униформеният полицай, който досега бе мълчал. — Запушил е устата й с нея.

Мама я грабна от ръцете на Лен Фенърман и звънчетата, които бе пришила към помпона, иззвънтяха, когато се смъкна на колене на пода и се сви надве върху шапката, която ми беше изплела.

Видях как Линдзи замря на вратата. Не можеше да познае родителите си, не можеше да познае никого и нищо.

Татко изпроводи добронамерения Лен Фенърман и униформения полицай до входната врата.

— Мистър Салмън — каза детективът, — страхувам се, че като се има предвид количеството кръв, което намерихме, и насилието, което то предполага, наред с останалите веществени доказателства, се налага да работим върху версията, че дъщеря ви е била убита.

Линдзи чу онова, което вече знаеше — знаеше го отпреди пет дни, когато баща ми й каза за лакътната кост. Мама нададе вопъл, подобен на вой.

— От този момент нататък ще водим разследване за убийство.

— Но липсва труп — опита се да възрази баща ми.

— Всички улики сочат, че дъщеря ви е мъртва. Искрено съжалявам.

Униформеният полицай беше вперил поглед някъде вдясно от умоляващите очи на баща ми. Запитах се дали не го бяха учили да гледа така в Полицейската академия. Лен Фенърман обаче отвърна на погледа на баща ми.

— Ще ви се обадя по-късно днес.

Когато баща ми се върна във всекидневната, той беше вече твърде съсипан, за да протегне ръка към майка ми, която седеше на килима, или да реагира при вида на сестра ми, застанала вцепенена наблизо. За да не видят лицето му, тръгна нагоре по стълбите с надеждата, че ще намери Холидей на килимчето в кабинета си. За последен път го беше видял там. Заровил лице в гъстата козина около шията на кучето, баща ми най-после щеше да даде воля на сълзите си.

Този следобед тримата пристъпваха тихо и мълчаливо, сякаш звукът на стъпките им би бил потвърждение на печалната вест. Майката на Нейт почука на вратата, държейки Бъкли за ръка, но никой не й отвори. Тя отстъпи крачка назад и разбра, че нещо се е променило вътре в тази къща, която иначе изглеждаше съвсем като къщите от двете й страни. Бързо измисли изход от положението и заговорнически каза на брат ми, че ще отидат тайно да ядат сладолед и ще си развалят апетита за вечеря.

В четири родителите ми най-накрая се срещнаха в една от стаите на долния етаж, идвайки от противоположни посоки.

Мама погледна към татко.

— Майка ми… — каза тя. Той мълчаливо кимна и се обади на единствената ми баба, майката на мама, баба Лин.

Тревожех се, че ако сестра ми остане сама, може да направи нещо безразсъдно. Тя седеше на стария диван, който мама и татко и бяха отстъпили, и каляваше волята си: Поеми си дълбоко въздух и го задръж. Опитай се да стоиш неподвижно колкото можеш по-дълго. Представи си, че си малка като камъче. Събери под себе си всички краища на душата си и ги скрий, така че никой да не ги вижда.

Мама й каза сама да реши дали да се върне в училище преди Коледа, до която имаше само една седмица. Линдзи предпочете да ходи на училище.

В понеделник сутринта, докато вървеше към класната стая, всички бяха вперили поглед в нея.

— Директорът иска да отидеш при него, скъпа — тихо каза мисис Деуит.

Сестра ми не гледаше към мисис Деуит, докато тя й говореше. Усъвършенстваше изкуството да разговаря с хората, като гледа през тях. Това беше първият знак, че нещо в нея необратимо ще се промени. Мисис Деуит преподаваше английски език, но по-важното беше, че неин съпруг беше мистър Деуит, който тренираше момчетата по футбол и бе насърчил Линдзи да опита силите си в този спорт. Сестра ми харесваше семейство Деуит, но от тази сутрин нататък гледаше в очите само онези хора, с които беше готова да се бори.

Докато събираше нещата си, Линдзи чу всички наоколо да шепнат. Беше сигурна, че точно преди да излезе от стаята, Дани Кларк бе прошепнал нещо на Силвия Хенли. В дъното на стаята някой беше изпуснал нещо. Изпуснали са го, мислеше си тя, за да имат повод да отидат да го вземат и на връщане да одумат със съседите си по чин момичето, чиято сестра е била убита.