Питър Бенчли - Челюсти

Акулата продължаваше да се отдалечава от клетката. До ушите на Хупър достигна слаб звук от пукане и той видя как три вертикални балончета бързо се стрелнаха откъм повърхността, като постепенно забавяха ход и се спряха на значително разстояние над рибата. Куршуми. Не, още не е дошло времето, каза си той. Нека премине още веднъж, за да я заснема. Акулата започна да се обръща, еластичните й гръдни перки измениха ъгъла на наклона си.

— Какво, по дяволите, прави той? — възмути се Броуди. — Защо не стреля?

Куинт не отговори. Той стоеше на щурца, стиснал харпуна в ръка и вперил поглед във водата.

— Плувай, рибке — подканваше я той, — плувай към Куинт.

— Виждате ли я? — попита Броуди. — Какво прави?

— Нищо. Все още нищо.

Акулата се скри в глъбините, превърна се в призрачно сребристосиво петно, което бавно описваше кръгове. Хупър взе камерата и натисна спусъка. Знаеше, че филмът няма да се получи, ако акулата не се приближи до клетката още веднъж, а на него му се щеше да заснеме гигантската риба в мига, в който тя изникне от мрака.

Като гледаше във визьора, той забеляза, че акулата се извръща към него. Тя се движеше бързо, като удряше силно с опашка във водата, пастта й ту се отваряше, ту се затваряше, като че ли не й стигаше въздух. Хупър вдигна дясната си ръка и промени фокуса. Да не забравя отново да го променя, ако акулата се обърне, каза си той.

Но акулата не се обърна. Когато се приближи до Хупър, тялото й се разтресе. Тя удари клетката с главата си, напъха муцуната си между решетката и разтвори металните пръти. Хупър усети мощен удар в гърдите си и отхвръкна назад. Камерата се изплъзна от ръцете на ихтиолога и мундщукът изскочи от устата му. Рибата се обърна на една страна и само с един мах на опашката напъха огромното си тяло в клетката. Хупър шареше с ръце и се опитваше да напипа мундщука, но не можеше да го намери. Гърдите му се разкъсваха от недостиг на въздух.

— Тя напада! — закрещя Броуди. Сграбчи въжето и с все сила го задърпа към себе си, като отчаяно се опитваше да извлече клетката.

— Проклятие! — кресна Куинт.

— Хвърлете въжето! Хвърлете го!

— Не мога! Трябва да го издърпам на повърхността! Хайде, дявол да те вземе, излизай!

Акулата се отдръпна от клетката, рязко се обърна надясно и започна да я обикаля. Хупър най-после хвана дихателната тръба и я заопипва за мундщука. Напъха го в устата си и си пое въздух, като забрави да издиша преди това. В дробовете му попадна вода. Задави се и започна да се задушава, докато най-после мундщукът се прочисти и ихтиологът мъчително си пое дъх. И тогава забеляза огромния процеп в решетката, видя как в нея се провираше огромна муцуна. Протегна ръце над главата си и се улови за спасителния люк.

Акулата се опитваше да се напъха по-навътре в клетката, като силно размахваше опашка и с всеки удар разширяваше процепа в решетката. Притиснал гръб о задната стена на клетката, Хупър гледаше приближаващата се към него паст. Спомни си за пушката, опита се да спусне дясната си ръка и да я вземе. Акулата удари още веднъж с опашката си и Хупър разбра с ужаса на обречения, че сега вече тя ще го достигне. В този миг челюстите се сключиха около тялото му. Почувства огромен натиск, като че беше попаднал в чудовищна преса. Той отчаяно удари с юмрук черното око. Рибата захапа по-здраво и последното, което Хупър видя преди смъртта си, беше акулското око, втренчено в него през облак от собствената му кръв.

— Тя хвана Хупър! — закрещя Броуди. — Хайде, направете нещо!

— Той е вече мъртъв — каза Куинт.

— Откъде знаете? Може би ще успеем да го спасим.

— Мъртъв е.

Акулата напусна клетката с Хупър в челюстите си. Потопи се на още един метър дълбочина, та да погълне част от плячката си. После тялото й потрепери, тя замахна с опашка и заедно с жертвата си се устреми към повърхността.

— Издига се! — викна Броуди.

— Грабвайте пушката! — Куинт напрегнато очакваше момента, в който да метне харпуна.

Акулата изскочи от водата на четири-пет метра от катера сред фонтан от пръски. Тялото на Хупър висеше от двете страни на пастта й — главата и ръцете му безжизнено се мятаха от едната страна, а краката му от другата.

Акулата се задържа над повърхността само няколко секунди, но на Броуди му се стори, че вижда през стъклото на маската изцъклените, мъртви очи на Хупър. За миг акулата застина победоносно във въздуха, като че ли изпращаше своето страшно предизвикателство към хората и едновременно с това изразяваше презрение към тях.