Питър Бенчли - Челюсти

— Дори такава огромна риба?

— Да, разбира се. Ако улучиш нужното място.

— А ако не успеете? Да допуснем, че улучите на косъм встрани.

— От това се страхувам.

— И аз бих се страхувал промърмори Куинт. — Не бих искал някакъв двутонен динозавър да ме заръфа.

— Друго ме тревожи — рече Хупър. — Да не би да изплаша рибата, ако не я улуча. Може да избяга на дъното и ние никога няма да разберем дали е умряла.

— Докато не излапа още някого подхвърли Броуди.

— Така е.

— Съвсем сте се побъркали — заяви Куинт.

— Така ли мислите? До този миг не постигнахте особен успех с акулата. Можем да стърчим тук цял месец и тя ще продължава да поглъща стръвта току под носа ни.

— Ще се издигне на повърхността каза Куинт. — Помнете ми думата.

— Ще умрете от старост, преди тя да се издигне, Куинт. Струва ми се, че тази рибка ви е наплашила. Не играе по правилата.

Куинт погледна Хупър.

— Учите краставичаря да продава краставици, а? — попита той с равен глас.

— Не, но ви казвам, че няма да се справите с тази риба.

— Така ли? Може би вие ще се справите по-добре от мен?

— Мислете, каквото си искате. Но по моему, аз мога да убия акулата.

— Красиво, също като в театър. Е, хайде, убийте я.

— Престанете — възмути се Броуди. — Трябва да му забраним да влезе във водата.

— Какво ви прихваща? — учуди се Куинт. — Доколко го разбрах, за вас е най-добре той да се гмурне и никога повече да не излезе оттам. Поне ще престане да…

— Млъкнете! — Броуди бе обхванат от противоречиви чувства. От една страна, му беше все едно дали Хупър ще живее, или не. Дори се надяваше донякъде, че Хупър ще загине. Ала това нямаше да бъде истинско възмездие, а съвсем вероятно бе ихтиологът да не го и заслужава. Възможно ли бе да желае гибелта му? Не. Засега не.

— Хайде — подкани Куинт Хупър. — Влизайте в клетката си.

— Сега.

Хупър съблече ризата, гуменките, панталоните си и започна да облича неопреновия си костюм.

— Когато вляза в клетката — каза той, като напъхваше ръцете си в гумените ръкави, — стойте тук и не ме изпускайте от очи. Може да ви се удаде да застреляте акулата, ако тя се издигне достатъчно близко до повърхността. — Той погледна Куинт. — Дръжте харпуна в готовност… ако желаете, разбира се.

— Знам какво да правя — промърмори Куинт. — По-добре се погрижете за себе си.

Като облече костюма, Хупър нагласи регулатора на шийката на акваланга, затегна муфата и отвори вентила. Вдиша два пъти, за да се убеди, че въздухът постъпва в маската безпрепятствено.

— Ако обичате, помогнете ми да си сложа акваланга — помоли той Броуди.

Броуди повдигна акваланга и го подържа така, докато Хупър фиксираше презрамките и стягаше третия ремък на кръста си. После ихтиологът постави маската на главата си.

— Забравих баласта — каза той.

— Забравили сте си главата — подхвърли Куинт.

Хупър преметна на дясната си ръка ремъка на подводната пушка и взе камерата.

— Готово — рече той и се отправи към планшира. — Хванете въжетата и ги дърпайте, докато клетката излезе на повърхността на водата. Ще отворя вратичката в горната й част и ще се спусна в нея, тогава вие отново ще отпуснете въжетата. Няма да използвам балоните, за да изплавам, дано само някое от въжетата не се скъса.

— Или пък не го отгризат — подметна Куинт.

Хупър погледна Куинт и се усмихна.

— Благодаря за пожеланието.

Куинт и Броуди задърпаха въжетата и клетката се показа изпод водата.

— Достатъчно — рече Хупър, когато люкът се показа над повърхността. Той се изплю в маската, разтърка слюнката по стъклото и я надяна. Провери дихателната тръба, напъха мундщука в устата си и вдиша. Надвеси се над планшира, дръпна резето на люка и го отвори. Беше вече подпрял едното си коляно на планшира, когато внезапно се спря.

— Съвсем забравих — каза той, като извади мундщука от устата си. Носът му бе закрит от маската, затова гласът му звучеше глухо и носово. Прекоси палубата и взе панталоните си. Порови в джобовете и измъкна нещо оттам.

После отвори ципа на непромокаемия си костюм.

— Какво е това? — попита Броуди.

Хупър му показа зъба от акула в сребърна обшивка. Също като онзи, който бе подарил на Елън. Пусна го в костюма си и отново дръпна ципа нагоре.

— Малко предпазливост никога не е излишна — каза той с усмивка. После отново се върна до планшира, коленичи и напъха мундщука в устата си. Пое въздух и се спусна право в отворения люк на клетката. Броуди наблюдаваше ихтиолога и си мислеше: нима действително му се иска да узнае истината за него и Елън?