Питър Бенчли - Челюсти

— Сигурни ли сте, че това е нашата акула? — попита той.

— Същата е — отвърна Куинт.

— Какво ще правите?

— Нищо. Поне докато не разберем какво й е нужно тук. Хупър, продължавайте да изливате тази мръсотия. Ще се опитаме да я привлечем по-наблизо.

Хупър занесе кофата на щурца и изля част от стръвта във водата. Куинт мина напред и намести харпуна на пръта. После вдигна едно буре и го стисна под мишницата си. На свободната си ръка метна намотаното въже и грабна харпуна. Занесе всичко на кърмата и го постави на палубата.

Акулата кръжеше напред-назад по мазната пелена, като се опитваше да разбере откъде се носи мирисът на кръв.

— Прибирайте кордите — каза Куинт на Броуди. — Сега вече не ни трябват.

Броуди обра една по една кордите и въдиците тупнаха на палубата.

Акулата се бе приближила още малко до катера и продължаваше бавно да обикаля край него.

Куинт постави бурето на щурца вляво от кофата на Хупър и омота около него част от въжето. После се качи на щурца и се приготви да метне харпуна с дясната си ръка.

— Хайде — повика я той, — ела насам.

Но акулата все тъй плуваше на десетина метра разстояние.

— Няма да мога да я достигна — каза Куинт. — Трябва да се приближи. Броуди, измъкнете клещите от задния ми джоб, отрежете кордата със стръвта и я хвърлете зад борда. Може би миризмата на храна ще я привлече по-насам. И се постарайте да вдигнете повече шум, когато я хвърляте. Нека чуе, че има с какво да закуси.

Броуди го послуша, заплиска и заудря във водата със стръвта, като не изпускаше перката от погледа си, защото ясно виждаше във въображението си как рибата внезапно изскача и го захапва за ръката.

— Хвърлете още примамка, след като вече сте се заели с това каза Куинт. Тя е там, в хладилната кутия. Хвърлете и кутиите с бирата.

— Кутиите с бирата ли? Защо?

— Трябва да хвърляме всичко, което ни попадне под ръка. Колкото повече, толкова по-добре, само да привлечем тази твар.

— А ако хвърлим делфина? — попита Хупър.

— Какво ви става, мистър Хупър? — учуди се Куинт. — Аз си мислех, че това не ви е по вкуса.

— Няма значение — възбудено отвърна Хупър. — Искам да видя акулата.

— Ще успеете — успокои го Куинт. — Трябва да почакаме малко.

Стръвта бавно плаваше към акулата, а една бирена кутия се люшкаше на повърхността и се отдалечаваше от кърмата. Но рибата все още не идваше до катера.

— Дявол да го вземе — изруга Куинт. — Изглежда, нямаме друг избор.

Той остави харпуна на палубата и скочи от щурца. После вдигна капака на кофата за боклук, която бе до Броуди, и полицаят видя безжизнените очи на малкото делфинче, което се полюшваше в морската вода. Стана му противно и той се отвърна настрана.

— Е, детенце — рече Куинт. — Дойде и твоето време.

Той взе от задната част на катера кучешката верижка и вкара единия й край в ухото на въдицата, стърчаща изпод челюстта на делфинчето. На другия й край привърза конопено въже, дебело около два сантиметра. Размота няколко метра от него, отряза го и здраво го завърза около кнехта в планшира на десния борд.

— Май споменахте, че акулата може да изтръгне и най-здравия кнехт — отбеляза Броуди.

— Напълно е възможно съгласи се Куинт. — Но аз се обзалагам, че ще й забия харпуна и ще прережа въжето, преди да е успяла да го стори.

Куинт хвана верижката и измъкна делфинчето от кофата. После се изкачи на щурца, като го влачеше след себе си. Извади ножа от калъфа, висящ на бедрото му. С лявата ръка вдигна делфинчето напред. С дясната нанесе няколко плитки разреза върху коремчето му. Капки черна зловонна течност плиснаха във водата. Куинт хвърли делфинчето зад борда, отпусна шест метра от въжето и го настъпи с крак. Делфинчето бавно се и люшка по водата на около два метра от катера.

— Много е близо — обезпокои се Броуди.

— Така трябва — рече Куинт. — Няма да мога да улуча акулата от девет метра.

— Защо настъпихте въжето?

— За да не се отдалечи делфинчето. Не ми се ще да го завързвам за кнехта толкова близо до катера. Ако акулата налапа делфина и няма как да се обърне, ще започне да се мята досами катера и да го направи на трески.

Куинт повдигна харпуна и погледна перката на акулата.

Акулата се приближаваше, като все още обикаляше в кръг, но с всяка окръжност съкращаваше разстоянието между себе си и риболовния катер с около метър. После спря на шест-седем метра и като че ли застина за миг, обърнала глава към хората. Внезапно опашката й изчезна, гръбната й перка се раздвижи назад и се скри под водата, но отвътре се издигна огромната й морда с черни бездънни очи и паст, полуотворена в зловеща усмивка.