Питър Бенчли - Челюсти

— Какво ще кажете на това? — продължаваше Броуди. Или сте толкова неотразим, че и такава можете да плените?

Главата на Хупър бързо се проясни и той отвърна:

— Аз не знаех нищо за нея, а после… беше вече късно.

— Какво? Да не би да искате да кажете, че е дошла с вас в мотела, а после е размислила? Звучи съвсем невероятно.

— Но стана точно така! — Хупър отчаяно се стремеше да отговаря на въпросите на Броуди без колебание. — Каза ми, че иска… че е време да опита да стане нормална жена. Но нищо не се получи. Беше ужасно.

— Бръщолевите глупости!

— Не. Можете да я попитате. Хупър знаеше, че тази версия не я бива твърде. Броуди лесно можеше да провери. Но нищо друго не му идваше наум. Вечерта би могъл да позвъни на Дейзи Уикър от някоя телефонна кабина и да я помоли да потвърди думите му. Или може би просто нямаше да се върне повече в Амити, ще свърне на север, ще се качи на ферибота от Ориент Пойнт и ще напусне щата, преди Броуди да се е свързал с Дейзи Уикър.

— Ще проверя — каза Броуди. — Не се съмнявайте.

Броуди дочу зад себе си смеха на Куинт.

— Такова нещо, не бях чувал досега — рече Куинт. — Ама че работа, да спиш със сбъркана.

Броуди се взря в лицето на Хупър, за да потърси нещо, което би го издало, че лъже. Но Хупър не откъсваше поглед от кея.

— Е, сега какво? — попита Куинт. — Днес ще излизаме ли, или не? Все едно, ще ви се наложи да платите, Броуди.

Броуди се чувстваше съсипан. Искаше му се да отложи пътуването, да се върне в Амити и да разбере случило ли се е нещо между Елън и Хупър. Е, да предположим, че най-лошите опасения се потвърдят. Как трябва да постъпи? Да поиска обяснение от Елън? Да я набие? Или пък да я напусне? И каква полза? Трябва му време да обмисли всичко.

— Излизаме — кимна той на Куинт.

— С клетката ли?

— С клетката. Щом този глупак си дири смъртта, то си е негова работа.

— Все ми е едно — рече Куинт. — Хайде да товарим тази смехория.

Хупър стана и отиде при клетката.

— Ще се кача на борда — дрезгаво произнесе той. — Най-напред ще придвижите клетката на края на пристана и ще я наклоните към мен, а после един от вас ще влезе в катера, за да я нагласим в ъгъла.

Броуди и Куинт избутаха клетката по дървената настилка на кея. Беше учудващо лека. Заедно с водолазния костюм тежеше не повече от сто килограма. Наклониха я към Хупър, който я сграбчи за двата пръта и изчака Куинт да се качи на борда. Двамата без затруднение поставиха клетката в самия ъгъл под мостика и Хупър я завърза с две въжета.

Броуди скочи на борда.

— Тръгваме — каза той.

— Забравихте да ми дадете нещо.

— Какво?

— Четиристотин долара.

Броуди измъкна плика от джоба си и го подаде на Куинт.

— Ще умрете богат, Куинт.

— За това мечтая от дете. Освободете въжето откъм кърмата.

Сам той развърза дебелите кълчищни въжета на носовата част и отстрани и ги хвърли на палубата. Щом всичко бе направено, Куинт включи мотора на ход и отблъсна от кея. После завъртя руля надясно, натисна лоста на газта и катерът се понесе по спокойните води край Хикс Айлънд и Гоф Пойнт, като заобиколи Шагуонг и Монток. Скоро фарът на Монтой Пойнт остана зад тях и те поеха в посока юг-югозапад в открития океан.

Катерът плаваше, като се полюшваше върху вълните, и Броуди постепенно се успокои. Може пък Хупър да говори истината. Не е изключено. Пито един човек не ще излъже, ако думите му биха могли лесно да бъдат проверени. Елън никога не го бе мамила, той беше сигурен в това. Дори не бе флиртувала с други мъже. Все пак, каза си той, винаги има първи път. И при тази мисъл нещо отново го стисна за гърлото. Раздираха го чувства на ревност и унижение, безсилие и възмущение. Той скочи от стола и се качи на мостика.

Куинт направи място на Броуди до себе си на пейката и Броуди седна до него.

— Хей, момчета, едва не си разбихте муцуните на кея — захили се той.

— Празни работи.

— Отстрани не ще кажеш така. Мислите, че задява жена ви ли?

Като чу думите, които толкова грубо изразяваха собствените му мисли, Броуди трепна.

— Това не е ваша работа — троснато отвърна той.

— Прав сте, не е. Но аз мисля, че не е способен на такава мръсотия.

— Не ме интересува какво мислите — сряза го Броуди. Искаше да промени темата на разговора колкото е възможно по-бързо. — На същото място ли отиваме?

— На същото. Наближаваме.

— Мислите ли, че акулата е все още там?

— Кой знае? Но нищо друго не ни остава.

— Завчера, когато говорихме по телефона, останах с впечатление, че можете да уловите каквато и да е риба. Така ли е? Наистина ли сте уверен в успеха?