Питър Бенчли - Челюсти

— Хайде да се връщаме — предложи Куинт малко след пет часа. — За днес стига, иначе търпението ни може да се свърши.

— Накъде, според вас, е тръгнала акулата? — попита Броуди. Въпросът беше напразен — той знаеше, че не може да му се отговори.

— Дявол знае — рече Куинт. — Когато ги търсиш, тях ги няма, а като не ти трябват, тези чудовища тутакси изникват пред теб. Не можеш да ги разбереш.

— Как мислите, не трябва ли да останем цялата нощ и да хвърляме примамка във водата?

— Не. Вече ви казах: би било лошо, ако пелената се разпростре твърде нашироко. Не сме си взели никаква храна. И не на последно място — вие няма да ми платите за денонощен труд.

— А ако ви платим?

Куинт се замисли.

— Няма смисъл. Идеята е привлекателна, но най-вероятно ще чакаме напразно. Пелената ще се разпростре надалеч и само ще ни обърка и дори рибата да се окаже съвсем наблизо, няма да я усетим, ако не нападне катера. Да взема пари за такова нещо означава просто да си платите за едно преспиване на борда. Не съм съгласен на това по две причини. Първо — ако пелената се разпростре твърде надалеч, ще ни развали утрешния ден, и второ — предпочитам през нощта катерът да е на кея.

— Ясно — каза Броуди. — Жена ви вероятно също ще бъде по-спокойна, ако прекарате нощта у дома си.

— Аз нямам жена — равнодушно отвърна Куинт.

— О, извинете.

— Няма защо. Тя просто не ми е нужна. — Куинт се обърна и се заизкачва по трапа към мостика.

Елън приготвяше вечеря за децата, когато на вратата се позвъни. Момчетата гледаха телевизия в гостната.

— Отворете вратата, моля ви се — викна им Елън.

Тя чу щракането на ключалката, после нечий говор, а след минути видя Лари Вон, изправен пред вратата на кухнята. Не бяха минали и две седмици, откакто се видяха за последен път, но промяната във външността на кмета бе толкова поразителна, че Елън го загледа с удивление. Както винаги Вон изглеждаше сякаш изваден от кутийка — синьо спортно сако с две копчета и закопчана догоре риза, сиви панталони и модни мокасини. И все пак видът му бе променен. Беше отслабнал и като при повечето хора, които не страдат от излишни килограми, това се бе отразило на лицето му. Очите му бяха хлъзнали и както се стори на Елън, изглеждаха по-светли от обикновено — бледосиви. Кожата му също бе посивяла и видимо увиснала на бузите. Той непрекъснато облизваше и без това влажните си устни.

Елън се смути, когато усети, че бе задържала погледа си върху него по-дълго, отколкото бе прилично.

— Здравей, Лари каза тя и наведе очи.

— Здравей, Елън. Наминах, за да… — Вон отстъпи няколко крачки назад и надникна в гостната. — Най-напред бих помолил да ми дадеш нещо за пиене.

— Разбира се. Нали знаеш къде е барът? Налей си. С удоволствие бих ти приготвила напитката, но ръцете ми са изцапани.

— Не се безпокой. Сам ще се оправя. — Той отвори шкафа, където стоеше алкохолът, извади една бутилка и си наля пълна чаша джин. — Та както се канех да ти кажа, наминах, за да се сбогуваме.

Елън спря да подрежда парчетата пилешко в тигана и попита:

— Ти заминаваш? За дълго ли?

— Не знам. Може би завинаги. Тук повече нямам работа.

— А какво ще стане с бизнеса ти?

— Свърши се с него. Или по-точно, вижда му се краят.

— Какво искаш да кажеш? — Бизнесът не е нещо, което има край.

— Права си, но аз изгубих всичко. Малкото, което ми остана, ще премине в ръцете на моите… съдружници. — Той като че ли изплю тази дума и в желанието си да се избави от вкуса й в устата си, изпи голяма глътка джин.

— Мартин каза ли ти за нашия разговор?

— Да. — Елън погледна тигана и обърна парчетата месо.

— Сигурно си развалила мнението си за мен.

— Не мога да те съдя, Лари.

— Никога не съм искал да навредя някому. Надявам се, че ми вярваш?

— Вярвам ти. Елинор знае ли нещо?

— Нищо, горката. Бих желал да я предпазя от всичко това, ако мога. Това е една от причините за заминаването ми. Знаеш, че тя ме обича и не бих искал и двамата да се… лишим от тази любов.

Вон се облегна на мивката.

— Да ти кажа ли нещо? Понякога си мисля — и през всичките тези години съм си го мислил от време на време, — че двамата с теб бихме били отлична двойка.

Елън се изчерви.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти си от добро семейство. Имаш големи връзки, заради които аз трябваше да изгубя толкова сили. Бихме си подхождали и двамата щяхме да заемем подобаващото ни се положение в Амити. Ти си красива, добра, силна. Щеше да си истинско богатство за мен. И си мисля, че бих могъл да ти създам живот, който да те задоволи.