Питър Бенчли - Челюсти

— Няма да стане — каза Куинт. — Не и на моя катер.

— Защо?

— Защото е глупаво. Умният човек винаги знае своите възможности. Това не е по силите ви.

— Откъде знаете?

— Това никому не ще се удаде. Акулата ще глътне клетката ви за закуска.

— Ще я глътне ли? Не вярвам. Съгласен съм, че може да се нахвърли върху нея, може дори да се опита да я захапе, но не мисля, че ще поиска да я глътне.

— Ще поиска и още как, като види такава хубава примамка като вас.

— Съмнявам се.

— Хайде, стига сме дрънкали.

— Слушайте, Куинт, такава възможност се явява веднъж в живота. Не бих ви молил за нищо, ако вчера не бях видял рибата. Тя е рядкост. Във всеки случай в нашето полукълбо никой не е виждал такава акула. Гледал съм филми за гигантски бели акули, но още никому не се е удавало да заснеме шестметрова риба в открития океан. Нито веднъж.

— Нали чухте какво каза Куинт — намеси се Броуди. — Забравете за вашата клетка. Освен това не ми се иска да отговарям за вас. Тук сме, за да убием акулата, а не да снимаме любителски филм за нея.

— Защо пък вие трябва да отговаряте за мен? Аз действам съвсем самостоятелно.

— О, не, за вас отговарям аз. За катера плаща Амити, затова ще стане така, както аз кажа.

Хупър се обърна към Куинт:

— Ще ви платя.

— Така ли? И колко? — усмихна се Куинт.

— Стига сме се разправяли — повтори Броуди. — Не ме интересува какво ще каже Куинт. Аз съм против това вие да качите клетката на борда.

Хупър, без да му обръща внимание, се обърна към Куинт:

— Сто долара. В брой. Ако искате, в предплата. — Той извади портфейла от задния си джоб.

— Казах не — отряза Броуди.

— Е, Куинт, какво ще кажете? Сто зеленички. В брой. Ето ги. — Хупър отброи пет банкноти по двайсет долара и ги протегна на Куинт.

— Не знам — рече Куинт. Но парите очевидно го привличаха и той добави: — Дявол да го вземе, мисля, че не е моя работа да възпирам някого, дето иска да се убие.

— Слушайте, Куинт, ако вземете клетката, ще се лишите от четиристотин долара.

„Нека Хупър води сметките си в живота и в извънработно време“, помисли си полицаят.

— Ако клетката остане на брега, аз няма да тръгна с вас — заяви Хупър.

— Както искате, дявол да ви вземе — ядоса се Броуди. — Можете да си седите тук, на мен ми е все едно.

— Не мисля, че това ще се хареса на Куинт. А, Куинт? Ще тръгнете ли само с шефа на полицията? Съгласен ли сте?

— Ще си намерим помощник — каза Броуди.

— Намерете си — рече Хупър. — Желая ви успех.

— Ще бъде трудно да си намерим помощник — угрижено промърмори Куинт. — Особено за толкова кратко време.

— По дяволите всичко! — вбеси се Броуди. — Ще отложим пътуването за утре. А Хупър може да се върне в Удс Хоул и да се забавлява със своите риби.

Хупър се ядоса, гневът го заслепи. Той не можа да се сдържи и от устата му се откъсна:

— Аз и другояче мога да се забавлявам…

За няколко секунди настъпи гробно мълчание. Броуди се втренчи в Хупър. Той не желаеше да вярва на ушите си, не знаеше колко скрит смисъл се таи в думите на ихтиолога и колко празно самохвалство. Изведнъж Броуди бе обхванат от неистова ярост. Той направи две крачки към Хупър и сграбчи яката му със стиснати в юмруци ръце.

— Какво? Какво казахте?

Хупър се задъхваше. Мъчеше се да се освободи от желязната хватка на Броуди.

— Нищо! — отвърна ихтиологът задавено. — Нищо! — Опитваше се да отстъпи назад, но Броуди стисна гърлото му още по-силно.

— Какво искате да кажете?

— Казвам ви, нищо! Вие ме ядосахте и аз изплюх първото, което ми дойде наум.

— Къде прекараме миналата сряда?

— Никъде! — слепоочието на Хупър силно пулсираше. — Пуснете ме, ще ме удушите!

— Къде бяхте? — Броуди продължаваше да стяга гърлото му.

— В един мотел! Сега ме пуснете!

— Броуди разхлаби пръстите си.

— С кого? — попита той, като се молеше наум: „Господи, нека да е бил с когото си иска, само не с Елън.“

— С Дейзи Уикър.

— Лъжете! — Броуди отново сключи пръсти около врата му и не усети, че в очите му бликват сълзи.

— Какво искате от мен? — изхриптя Хупър, като се опитваше да се освободи.

— Дейзи Уикър изобщо не се интересува от мъже! Какво сте правили с нея? Бродирали ли сте?

Мозъкът на Хупър се замъгли. Ръцете на Броуди като железни скоби притиснаха артерията на шията му. Клепачите му затрептяха и той започна да губи съзнание. Броуди отпусна пръстите си и със сила отблъсна ихтиолога. Хупър се просна на кея, като трескаво се бореше за глътка въздух.