Питър Бенчли - Челюсти

— Тя се върна.

— Откъде знаете? Какъв беше този звук?

— Телта се скъса. Рибата е налапала въдицата.

— Но как така ще се скъса. Защо рибата просто не е налапала стръвта?

— Очевидно тя дори не се е докоснала до телта. Налапала е стръвта, а когато е затворила уста, кордата се е оказала между зъбите й. Вероятно акулата е направила така — Куинт рязко извърна главата си на една страна — и тя се е скъсала.

— Но защо чухме такъв звук, след като телта се е скъсала под водата?

— Не се е скъсала под водата, дявол да го вземе! Скъсала се е точно тук. — Куинт посочи няколко сантиметра висяща корда, която бе прикрепена към кнехта в средната част на катера.

— Ама че работа — продума Броуди. Полицаят се бе вторачил в скъсаното метално въже, когато другото метално въже на планшира, намиращо се на около метър от първото, също се отпусна. — Акулата налапа още една стръв — забеляза той. Броуди стана, приближи се до планшира и издърпа кордата. — Трябва да е била точно под нас.

— Никой ли не иска да се изкъпе? — попита Куинт.

— Хайде да спуснем клетката зад борда — предложи Хупър.

— Шегувате ли се? — смая се Броуди.

— Не, не се шегувам. Може пък клетката да привлече акулата.

— И вие ще влезете в клетката?

— Не, най-напред да видим как ще реагира акулата. Какво ще кажете вие, Куинт?

— Може и да опитаме — каза стопанинът на катера. Няма да ни навреди, ако спуснем клетката зад борда. При това сте си платили.

Той остави харпуна на палубата и двамата с Хупър се оправиха към клетката.

Двамата я катурнаха на една страна, Хупър отвори люка и пропълзя през него вътре. Извади акваланга, маската и неопреновия костюм и ги постави на палубата. После обърнаха клетката вертикално и я отнесоха до планшира на десния борд.

— Да ви се намират две въжета? — попита Хупър. Бих искал да прикрепя клетката към катера.

Куинт слезе долу и се върна с две намотки въже. Прикрепиха едната към кнехта на кърмата, другата — към кнехта в центъра на палубата, а свободните им краища завързаха към горната част на клетката.

— Всичко е наред — каза Хупър. — Хайде да я спуснем.

Те повдигнаха клетката, наклониха я и я блъснаха зад борда. Клетката потъна на около метър във водата, дотолкова, доколкото й позволяваше дължината на въжетата. Задържа се там, като леко се издигаше и падаше заедно с движението на вълните. Тримата мъже стояха до планшира и гледаха във водата.

— Защо мислите, че акулата ще забележи клетката и ще се издигне на повърхността? — попита Броуди.

— Не казах „ще се издигне“ — отвърна Хупър. — Казах само: „ще се появи“. Смятам, че ще се появи, за да огледа клетката и да разбере дали става за ядене.

— Но това няма да ни помогне много — възрази Куинт. — Мога да улуча акулата, ако е на не повече от метър и половина под водата.

— Ако акулата е тук — каза Хупър, — възможно е да се покаже на повърхността. Нямаме друг избор.

Но акулата не се появи. Клетката спокойно се поклащаше във водата.

— Глътнала е и другата стръв — рече Куинт, като посочи пред себе си. — Тук е, сигурен съм. — Той се надвеси зад борда и изруга: — Да се задавиш дано! Я излизай, ще ти покажа аз на тебе!

След четвърт час Хупър промълви:

— Добре тогава — и слезе долу. След минута се появи отново. В ръката си носеше кинокамера в непромокаем калъф и нещо, което Броуди оприличи на бастун с ремък, закачен в единия край.

— Какво ще правите? — попита Броуди.

— Искам да се спусна във водата. Може би така ще накарам акулата да се покаже.

— Съвсем сте откачили. И какво ще направите, ако тя наистина се покаже?

— Най-напред ще я снимам. После ще се опитам да я убия.

— С какво, ако мога да попитам?

— Ето, с това — Хупър повдигна бастуна.

— Отлична мисъл — ехидно се изкиска Куинт. — Ако не успеете с първия удар, тогава ще продължите да я гъделичкате с тази пръчица, докато умре.

— Какво е това? — попита Броуди.

— Някои го наричат „стрелящ бастун“, други — автоматично контактно оръжие. Това е подводна пушка. — Хупър дръпна пръчката от двата края и тя се раздели на две. — Ето тук — той посочи гнездото, което се появи между двете части на бастуна — се поставя дванайсеткалибров патрон. — Той извади патрон от джоба си, пъхна го в патронника и отново съедини двете части на пушката. — Ако рибата се приближи на достатъчно разстояние, мушкаш я с края на пушката и оръжието стреля. Ако попадението е точно — в единственото уязвимо място, в мозъка, — рибата умира.