Питър Бенчли - Челюсти

— Ето и плешивинката ти — каза Елън с усмивка. — Толкова отдавна не съм те милвала, че съм я забравила.

— Чудно е, че все още имам коса на главата си. Боже мой, никога не съм се чувствал толкова стар и безсилен.

— Сигурно. Нищо, вече всичко премина.

— Де да беше така — каза Броуди. — Как ми се ще да беше права.

— За какво говориш? Всичко е свършено, нали? Повече не можеш нищо да направиш.

— Утре излизаме в океана. В шест часа сутринта.

— Шегуваш се.

— За жалост — не.

— Защо? — Елън беше стъписана. — Какво би могъл да предприемеш?

— Да хвана акулата. И да я убия.

— И вярваш, че ще успееш?

— Не много. Но Куинт е сигурен. Боже мой, колко е сигурен!

— Тогава да тръгва сам. Нека сам загива.

Не мога да се откажа.

— Защо?

— Това е мой служебен дълг.

— Нищо подобно! — Елън бе обхваната от ярост и страх, в очите й се появиха сълзи.

— Права си — каза той, след като помисли малко.

— Тогава защо да не можеш да си останеш у дома?

— Трудно е да се обясни. Май че и аз не знам.

— Искаш да докажеш нещо на себе си?

— Възможно е. Не знам. След гибелта на Хупър бях готов да захвърля всичко.

— И какво те накара да промениш решението си?

— Навярно Куинт.

— Искаш да кажеш, че ти е натрапил волята си?

— Не. Нищо не ми е казвал. Просто чувствам… Не знам как да се изразя. Но не мога да се откажа от борбата. Трябва да стигнем до край.

— Защо толкова много държите на това?

— Трудно е да се обясни. За Куинт е въпрос на чест да убие акулата.

— А за теб?

— Аз просто съм едно обезумяло ченге — Броуди се опита да се усмихне.

— Не се шегувай с мен! — извика Елън и от очите й бликнаха сълзи. — А какво ще стане с мен и с децата? Да не би да си търсиш смъртта?

— Не, боже мой, не. Просто…

— Поемаш твърде много отговорности. Мислиш, че си виновен за всичко?

— За какво?

— За смъртта на момчето и на стареца. Смяташ, че ако убиеш акулата, нещата отново ще си дойдат на мястото. Искаш да й отмъстиш.

Броуди въздъхна.

— Може би си права. Не знам. Чувствам… вярвам, че градът ще живне едва тогава, когато унищожим тази твар.

— И ти си готов да рискуваш живота си, за да се опиташ…

— Не бъди такова глупаче. Не искам да умирам. Изобщо нямам желание да излизам в морето с този проклет катер. Мислиш, че ми е приятно да се мотая из океана? Толкова ме е страх, че свят ми се вие.

— Тогава защо ще ходиш? — в гласа на Елън звучеше отчаяна молба. — Мислиш само за себе си.

Броуди беше потресен. Никога не му бе идвало наум, че ще го обвинят в егоизъм — та той просто се опитваше да изкупи вината си.

— Обичам те — каза той. — Ти го знаеш… другото няма значение.

— Няма що, обичал ме — пророни тя с горчивина в гласа. — И ако това е любов.

По време на вечерята и двамата мълчаха. Когато се нахраниха, Елън събра мръсните съдове, изми ги и се качи в спалнята. Броуди влезе в дневната и изключи осветлението. Протегна ръка към ключа, за да загаси лампата в коридора, и внезапно дочу, че някой леко почука на вратата. Броуди отвори и видя Медоус.

— Здравей, Хари — рече той. — Влизай.

— Няма да влизам — каза Медоус. — Вече е много късно. Просто исках да ти донеса нещо.

Той подаде на Броуди голям светложълт плик от плътна хартия.

— Какво е това?

— Отвори го и ще видиш. Утре ще поговорим.

Медоус се обърна и закрачи по пътеката към бордюра, до който стоеше колата му със запалени фарове и неизключен мотор.

Броуди затвори вратата и разкъса плика. Вътре видя набраната първа страница за утрешния брой на „Лидър“. Двете редакционни статии бяха оградени с червен флумастер. Броуди започна да чете:

През последните три седмици Амити понесе поредица от ужасни трагедии. Жителите и приятелите на града са потресени от страшната заплаха, която никой не може да предотврати, нито да обясни.

Вчера гигантската бяла акула прекъсна още един човешки живот. Мат Хупър, млад океанограф от Удс Хоул, загина при отчаян опит да унищожи чудовището.

Може да се спори дали Хупър е постъпил разумно, като е предприел тази съдбоносна схватка с акулата. Но както и да наречем деянието му — смелост или безразсъдство, две мнения няма — Хупър е поел риск, довел го до трагичен край, от благородни подбуди. Без да жали личното си време и средства, той се втурна на помощ на обезверените жители на Амити и се опита да ги спаси от акулата-човекоядец.

Той беше наш приятел и отдаде живота си, за да можем ние, неговите ближни, да живеем спокойно.