Питър Бенчли - Челюсти

— Няма значение — прекъсна го Куинт. — Сега вече е в ръцете ни.

— В ръцете ни ли? Видяхте ли какво стори с катера?

— Разтърси го както трябва, какво толкова.

Въжето, за което бе привързана овцата, се опъна, затрепери и после отново се отпусна.

Куинт стъпи на крака и грабна харпуна.

— Глътна овцата. След малко ще се върне.

— Защо веднага, щом дойде, не се нахвърли на овцата?

— Има лоши обноски — изкиска се Куинт. — Хайде, излизай, гадино! Излез да си получиш, каквото ти се полага!

Куинт бе обхванат от трескава възбуда: черните му очи горяха, устата му се бе изкривила в странна усмивка, жилите на шията му пулсираха, кокалчетата на пръстите му побеляха.

Катерът отново се разтърси, чу се глух удар.

— Какво прави тя? — възкликна Броуди.

— Излизай оттам, мръснице! — закрещя Куинт, надвесен над борда. — Не ти ли стиска? Преди да ме потопиш, ще те унищожа!

— Защо да ни „потопи“? — попита Броуди. — Какво става?

— Иска да пробие дупка в този дяволски катер, ето какво. Вижте дъното му. Излизай, подла твар! — Куинт вдигна високо харпуна.

Броуди застана на колене и повдигна капака на люка към машинното отделение. Погледна в тъмното, лъхащо на мазут помещение. В трюма имаше вода, но нея винаги си я имаше там. Броуди не забеляза пробойна.

— Като че ли всичко е наред — каза той. — Слава богу.

Гръбната перка и опашката се мярнаха на десетина метра вдясно от кърмата и се приближаваха към катера.

— А, плуваш си — ласкаво замърка Куинт. — Плуваш си.

Той стоеше с широко разтворени крака, с подпряна на бедрото лява ръка, а дясната с харпуна бе високо вдигната над главата му. Когато акулата се озова на около метър и половина от катера и се насочи право към него, Куинт метна харпуна.

Стоманеният край се заби в туловището й, точно пред гръбната перка. Акулата се вряза в катера, кърмата затрепери и Куинт падна по гръб. Главата му се удари в крака на стола и по шията му потече струйка кръв. Скочи на крака.

— Улучих те! Улучих те, мръсна твар! — завика Куинт.

Въжето, привързано към харпуна, се заизнизва зад борда след отдалечаващата се акула и когато се размота докрай, бурето се изтърколи от щурца и изчезна във водата.

— Отнесе го със себе си! — възкликна Броуди.

— Не за дълго — отвърна Куинт. — Акулата ще се върне и ние ще й забием още един харпун, и още един, и още един, докато я омаломощим. И тогава е свършено с нея. — Куинт се надвеси от щурца и внимателно се взря във водата.

Увереността на Куинт се предаде и на Броуди и сега той бе едновременно радостен и развълнуван, а страхът му изчезна. Почувства освобождение, освобождение от заплахата на смъртта.

— Ще й видим сметката! — викна Броуди. И внезапно зърна кръвта, стичаща се по шията на Куинт.

— Пукнали сте си главата — каза той.

— Донесете още едно буре — разпореди се Куинт. — Дайте го тук. И внимавайте да не се преплете въжето. Искам да се размотава като по масло.

Броуди посегна към носа, развърза бурето, преметна въжето на ръката си и донесе всичко на Куинт.

— Ето я, пристига — промълви Куинт и посочи наляво. Бурето изскочи на повърхността и се залюшка над водата. Куинт дръпна въжето, привързано към дървения прът, и го изтегли на борда. После постави нова дръжка и вдигна харпуна над главата си.

— Изплува!

Акулата изникна на около метър и половина от катера. Приличаше на стартираща ракета. Изпод водата се показваха носът, челюстите и гръдните перки. После опушенобелият й корем, коремната й перка и огромната й опашка.

— Виждам те, мръснице! — завика Куинт и като се приведе напред, метна другия харпун. Острието се заби в корема на акулата точно в мига, когато огромното й туловище падаше напред. С оглушителен плясък тя се сгромоляса по корем във водата, като вдигна гейзер от пръски над катера.

— Готова е! — заяви Куинт, когато и второто въже се размота и падна зад борда.

Катерът се разклати един-два пъти, после се чу глух трясък.

— Още ли не си се успокоила? — извика Куинт. — Няма да ти се удаде да нападнеш нито един човек повече, гадино!

Куинт включи мотора. Бутна лоста за газта напред и катерът започна да се отдалечава от буретата, които се люшкаха по водата.

— Направи ли ни нещо? — попита Броуди.

— Сигурно. Кърмата падна малко. Като че ли е пробила катера. Няма нищо страшно. Ще изпомпаме водата.

— Значи всичко е свършено — каза Броуди радостно.

— Какво е свършено?

— Да смятаме, че с рибата е свършено.