Питър Бенчли - Челюсти

— Не съвсем. Гледайте.

Катерът бе плътно следван от две бурета. Те не подскачаха, а, влачени от гигантската риба, пореха водата и образуваха пред себе си вълна, а отзад се простираше воден шлейф.

— Тя ни преследва! — закрещя Броуди.

Куинт кимна.

— Защо? Нима мисли да утоли глада си с нас?

— Не. Има намерение да се сражава.

За първи път Броуди забеляза безпокойство в очите на Куинт. Това не беше страх, не беше и тревога, а по-скоро загрижеността на играча — като че ли някой без предупреждение беше изменил правилата на играта, или бе увеличил залога. Като забеляза промяната в настроението на Куинт, Броуди се изплаши.

— Виждали ли сте някога риба да постъпва така? — попита той.

— Така? Не. Вече ви казах — понякога акулите се нахвърлят върху катера. Но още щом забиеш харпуна си в тях, те мигом се отдалечават, като се стараят да се освободят от него.

Броуди погледна назад. Катерът се движеше със средна скорост и извиваше наляво или надясно, в зависимост от това накъде го насочваше Куинт. Буретата неотклонно ги следваха по петите.

— Дявол да я вземе! Щом иска да се сражава, ще си го получи.

Куинт изключи скоростта, остави двигателя на празен ход, скочи от мостика и се качи на щурца. Лицето му отново се оживи.

— Хайде, мръснице! — извика той. — Ела да видиш какво ти се пише!

Буретата продължаваха да се приближават, като браздяха водата отначало на трийсет метра от катера, после на двайсет и пет, след малко на двайсет. Броуди видя как огромна сива сянка се метна към десния борд, под самата повърхност на водата.

— Тя е тук! — закрещя полицаят. — До нас е!

— Проклятие! — възкликна Куинт, като се ругаеше, задето не бе изчислил правилно дължината на въжето. Той откачи харпуна от дървения прът, изскубна кордата, която прикрепяше пръта към един от кнехтовете, скочи от щурца и се втурна напред. Когато стигна до носа, той се наведе и закрепи здраво кордата на предния кнехт. После развърза едно буре и надяна харпуна на пръта. Застана на носа, готов да го метне.

Акулата се бе отдалечила на недостигаемо разстояние. Опашката й се мяркаше на шест метра пред катера. Двете бурета се удариха в кърмата почти едновременно. Те отскочиха и се плъзнаха от двете страни на катера.

На трийсет метра пред тях огромната риба се обърна и се устреми към тях. Главата й се показа на повърхността, после отново се потопи. Опашката, изправена като корабно платно, се мяташе напред и назад.

— Ето я! — закрещя Куинт.

Броуди бързо изтича по трапа и се качи на мостика. Оттам видя как Куинт замаха с дясната си ръка и се изправи на пръсти.

Акулата блъсна глава в катера с шум, наподобяващ приглушен взрив. Куинт метна харпуна. Той попадна над дясното око и здраво заседна там. Въжето бавно се изниза през борда, додето рибата се отдалечаваше.

— Отлично! — възкликна Куинт. — Този път я уцелих в главата!

Сега във водата плаваха три бурета — плъзгаха се по повърхността. След малко потънаха.

— Проклятие! — изруга Куинт. — Ни една нормална риба не може да се гмурне с три харпуна в туловището си и бурета, които я теглят нагоре.

Неочаквано катерът трепна, като че ли подскочи, после се спусна отново във водата. Буретата изскочиха от дълбините, двете от едната страна на катера, а другото — от другата. После отново потънаха. След няколко секунди се появиха на двайсетина метра от катера.

— Бягайте долу! — каза Куинт, като приготвяше още един харпун. — Погледнете дали тази твар не е сторила някоя пакост.

Броуди се смъкна долу в кабината. Там беше сухо. Отметна протритото килимче и отвори люка. Откъм кърмата шуртеше поток вода. Потъваме, помисли си Броуди и внезапно в главата му нахлуха нощните кошмари от детството му. Качи се на палубата и каза на Куинт:

— Изглежда, работата е лоша. Под кабината е пълно с вода.

— Ще отида да видя. Дръжте Куинт подаде на Броуди харпуна. — Ако акулата се върне, докато аз съм долу, пронижете я както трябва.

Той отиде на кърмата и слезе долу.

Броуди застана на носа с харпун в ръка и погледна плаващите бурета. Те лежаха почти неподвижно на повърхността, само от време на време се поклащаха, когато акулата минаваше под тях. „Защо не пукнеш най-сетне?“ — обърна се мислено Броуди към акулата. В този миг чу шума на двигателя.

— Няма нищо страшно — каза Куинт, когато дойде при него и взе харпуна от ръцете му. — Пробила е дупка наистина, но помпите ще се справят с водата. Можем да я вземем на буксир.