Питър Бенчли - Челюсти

Броуди изтри потни длани в панталона си.

— Нима се каните да я влачите на буксир?

— Да. Когато пукне.

— А кога ще стане това?

— Когато съвсем се изтощи.

— А сега?

— Ще чакаме.

Броуди погледна часовника си. Осем и половина.

Три часа те стояха на едно място и наблюдаваха буретата, които в безредие описваха кръгове по водата все по-бавно и по-бавно. Отначало потъваха на всеки десет-петнайсет минути и изплаваха на няколко метра от предишното си място. После започнаха да потъват по-рядко, а от десет до единайсет часа през цялото време плаваха на повърхността.

Дъждът спря и вятърът премина в лек бриз. Небето от край до край бе покрито със сив плащ.

— Как мислите — попита Броуди, — дали е свършила вече?

— Съмнявам се. Възможно е обаче да се е изтощила дотолкова, че да можем да метнем въже около опашката й и да я издърпаме до катера, преди да е отишла на дъното.

Куинт свали навитото въже от бурето, което стоеше на носа. Привърза единия му край към кърмовия кнехт, а на другия направи примка.

До подемната стрела имаше електрическа лебедка. Куинт включи мотора, за да провери дали лебедката работи, и после отново го изключи. След това пусна двигателя и насочи катера направо към буретата. Караше бавно, внимателно, готов да промени посоката, в случай че акулата нападне. Но буретата лежаха неподвижно.

Когато се приближи до тях, Куинт остави мотора на празен ход. Надвеси се над борда, закачи с кука въжето на едното буре и го изтегли. Опита се да освободи бурето, но възелът бе мокър и се бе затегнал здраво. Тогава той измъкна ножа от калъфа, който висеше на кръста му, и преряза въжето. Заби ножа на планшира, взе въжето в лявата си ръка, а с дясната избута бурето на палубата.

После се качи на планшира, прекара въжето последователно през скрипеца на подемната стрела и през макарата на лебедката. Нави го няколко пъти около барабана и включи мотора. Въжето се опъна и под тежестта на рибата катерът силно се наклони надясно.

— Ще издържи ли лебедката? — попита Броуди.

— Трябва да издържи. Не ще можем да измъкнем акулата от водата, но се обзалагам, че ще ни се удаде да я прикрепим към катера.

Барабанът бавно и със скърцане се въртеше, като правеше един пълен оборот на всеки три-четири секунди. Въжето трептеше от напрежението, от него върху ризата на Куинт се стичаха капки вода.

Внезапно въжето започна да се навива твърде бързо. То се обърка върху барабана и се замота във възли. Катерът рязко се изправи.

— Въжето ли се скъса? — попита Броуди.

— Не, дявол да го вземе! — извика Куинт и Броуди видя как по лицето му се изписа страх. — Тази мръсница изплува!

Куинт се хвърли към щурвала и даде пълен напред. Но беше твърде късно. Акулата със страшно свистене изскочи от водата и се издигна до самия катер. Извиси се вертикално и за един изпълнен с ужас миг Броуди бе поразен от гигантските й размери. Когато надвисна над главата му, акулата затъмни цялото небе. Гръдните й перки, твърди и прави, се мятаха като криле и когато тя започна да пада напред, Броуди помисли, че ще го докоснат.

Акулата се просна на кърмата, раздаде се оглушителен трясък и вълните заляха катера. Вода покри целия щурц. След няколко секунди Куинт и Броуди бяха до пояс във вода.

Акулата лежеше на кърмата, челюстите й се намираха само на около метър от гърдите на Броуди. Тялото й потръпна и на него му се стори, че вижда собственото си отражение в черното й голямо колкото бейзболна топка око.

— В пъкъла да се пържиш дано! — изкрещя Куинт. — Потопи катера ми!

Едното буре заплува в кубрика, а привързаното към него въже се извиваше като змийско кълбо. Куинт хвана харпуна, прикрепен в единия край на въжето, и го заби в мекия бял корем на акулата. От раната бликна кръв и заля ръцете на Куинт.

Катерът потъваше. Кърмата бе напълно скрита под водата, а носът се издигаше високо.

Акулата се плъзна от кърмата и изчезна във вълните. Въжето, привързано към края на харпуна, който Куинт бе забил в корема й, я последва.

Неочаквано Куинт изгуби равновесие и падна гърбом зад борда.

— Нож! — изкрещя той, като махаше с левия си крак над водата, и Броуди видя, че стъпалото му се бе заплело във въжето.

Броуди погледна към планшира на десния борд, измъкна ножа и се върна обратно, като с труд се придвижваше в дълбоката вода. Обхванат от безсилен ужас, той видя как Куинт с широко отворени, умоляващи очи протягаше ръката си към него и бавно потъваше в тъмните води.