Питър Бенчли - Челюсти

За миг настъпи тишина. Чуваше се само бълбукането от потъването на катера. Водата стигна до раменете на Броуди и той отчаяно се вкопчи в подемната стрела. Изведнъж от водата изскочи спасителна възглавница и Броуди я улови.

Внезапно на двайсетина метра от себе си той съгледа опашката и гръбната перка. Акулата удари с опашка и гръбната перка се приближи към Броуди.

— Омитай се, дявол да те вземе! — пронизително закрещя той.

Акулата продължаваше да плува, като малко по малко съкращаваше разстоянието между себе си и Броуди. Зад нея се влачеха буретата и объркани въжени кълба. И ето че подемната стрела се скри под водата и Броуди я изтърва. Той се опита да се докопа до носа на катера, който сега стоеше почти вертикално, но преди да успее да го достигне, носът се издигна още по-високо, а после бързо и безшумно се скри под водата.

Броуди се вкопчи във възглавницата и откри, че като я прегърне с ръце и се оттласква с крака, може да се държи на повърхността, без да се изтощава.

Акулата се приближи. Сега беше само на около метър от Броуди и той виждаше конусообразния й нос. От гърдите му се изтръгна отчаян вопъл и той затвори очи в очакване на ужасната смърт.

Но нищо не се случи. Той отвори очи. Акулата почти се докосваше до Броуди, беше вече на половин метър от него, когато внезапно се спря. После Броуди видя как гигантското стоманеносиво тяло започна да потъва в тъмната бездна. Сякаш бе страшно привидение, погълнато от мрака. Броуди потопи лицето си във водата и отвори очи. През щипещата солена пелена той видя, че акулата се спуска, като описва бавна и грациозна спирала и увлича тялото на Куинт със себе си — ръцете му бяха разперени, главата — отметната назад, с уста, разтворена в ням протест.

Акулата изчезна от погледа му. Тя се спря някъде в дълбините, удържана от плаващите бурета, а тялото на Куинт увисна във водата, като бавно се поклащаше в полумрака.

Броуди продължаваше да гледа Куинт, докато не почувства болка в гърдите от недостиг на въздух. Тогава повдигна глава, потърка очи, забеляза в далечината тъмното петно на водоснабдителната кула и заплува към брега.

Ако се отклоним от видимо обеднялата през последните години традиция на модернистичната литература и се опитаме да си представим в разрез целия пласт на съвременната американска художествена проза, то вниманието на наблюдателя ще се съсредоточи върху три основни подразделения. Върхът на огромната книжна планина в САЩ се формира от произведения на отговорно мислещи писатели, които си поставят за цел дълбокото реалистично изследване на първостепенните проблеми на нашето време. Такива книги, разбира се, съвсем не са много; в някои „неплодородни“ години дори може да става дума само за отделни единици. На другия полюс, а по-точно — под равнището на художествената критика, се намира основната маса на книжната полиграфична продукция. То е онова, което обикновено се нарича „поп-белетристика“, антилитература, четиво. В руския език очевидно няма термин, обхващащ с необходимата точност този пласт на печатната продукция, който съществува успоредно с „голямата литература“ и се видоизменя в съответствие с общата съдба на западната буржоазна култура. Невъзможно е да се говори за културно-идеологическите процеси на съвременността в цялата им пълнота и многостранност, без да се вземе предвид тази пъстра книжна купчина от ерзац-стоки, произведени за бърза и невзискателна консумация.

Но покрай тези две противоположни по своя идейно-естетически знак общности, в литературата на САЩ може да се отдели и своеобразна „междинна“, гранична зона, вместваща в своите предели множество белетристични произведения. Стереотипизация, опростяване на мотивировките — преди всичко психологическите, — такава е най-очевидната и може би главната особеност на това „развлекателно четиво“, отделящо го от високохудожественото творчество. Белег на последното е ориентацията към откривателство, познание на все още неизвестното; а прозаиците от „междинната зона“ се задоволяват с повтореното. Никой иначе надарен автор не е застрахован от съблазънта да тръгне по утъпкания коловоз, да прибегне към готови решения от собствения си, а може би и заимствуван опит. Несъмнено един от подводните камъни, върху които нерядко се разбива корабът на писателското въображение, е отдавна присъщата на американската литература всепроникваща комерсиализация. Затова за голяма група литературни занаятчии спазването на определени сюжетно-изобразителни канони служи като почти сигурна гаранция, че ще се появи още една „добре направена книга“, често неразличима за недостатъчно опитното око от истинското произведение на изкуството, и следователно „обречена на успех“.