Питър Бенчли - Челюсти

„Аз чувствам… вярвам, че градът ще живне, едва когато унищожим тази твар“ — казва Броуди. Променчивостта на живия живот с неговите приливи и отливи, неочакваности и катастрофи принуждава хората, притежаващи широк кръгозор и обществено съзнание, да не се ограничават с дейности, предписани от професионалния трафарет. Броуди не се задоволява само с ролята на изпълнителен служител, защото той разбира, че неговият начин на живот е пряко свързан с благополучието на целия окръг, който в никакъв случай не може да разчита на дотации от страна на щатските власти или на федералното правителство във Вашингтон. Ето защо началникът на полицията в Амити трябва да разбира не само от криминалистика, но и от елементарна политикономия.

Всичко е много просто, разсъждаваме ние заедно с него: за да имаш възможност да харчиш пари, трябва най-напред да ги спечелиш, а за да се разпореждаш с градския бюджет, е нужно да го събереш под формата на данъци. Източникът на всички доходи е един — общественото търсене на тези стоки и услуги, които могат да се предложат на потребителя от всяка „производствена единица“. И ако това търсене внезапно спадне, а не се осъществява бързо преустройство на стопанския механизъм, то настъпва крах и тогава остава да се винят или икономическите закони, или собствената непредвидливост и липса на предприемчивост. Възможен е впрочем и още един вариант дезинформацията, твърде близка по своята същност с мошеничеството. Именно към това се опитват отначало да склонят шефа Броуди „старейшините на града“, загрижени, че известието за грамадната акула ще отблъсне от Амити изплашените летовници.

Откровеното мошеничество обаче има малко шансове за успех в условията на нормалното развитие на нещата и като илюстрация Бенчли разказва за това, как общественото мнение на Амити призовава към повече честност попрекалилите печалбари, без да се обръща за помощ към съда и полицията. С недопустимото си поведение братята Феликс се лишават от главното в очите на американците достойнство на търговското предприятие — неопетнената репутация. И ето, само след няколко месеца, констатира авторът, „фирмата на братя Феликс беше принудена да спре работата и да се премести“. А в ситуацията с акулата ролята на блюстител на обществената нравственост се изпълнява от печата и телевизията, от всевиждащото око на които е трудно да се скрият факти, значими за широката аудитория, а още повече — гръмките сензации. Не без колебание, породено от тясно разбиран местен патриотизъм, а също така и в резултат на натиск „отгоре“, редакторът на „Лидър“ Хари Медоус стига до осъзнаване смисъла на журналистическата професия, изискваща честност и твърдост спрямо страничните влияния. А в една от най-динамичните сцени на романа, когато на няколко метра от брега акулата едва не настига младия плувец, е запечатана детайлно работата на снимачната група от телевизията, която, естествено, не се ограничава с предварително отрепетирани сюжети, а преди всичко се стреми да води директен репортаж от мястото на събитието.

Въпреки цялата непретенциозност на романа, издържан в духа на „развлекателния жанр“, Бенчли успява, макар и бегло, с помощта на отделни щрихи да се докосне до някои аспекти на социалното битие в Съединените щати. Той е един от първите, привлекли вниманието към тази част от американската младеж, която за известно време беше извън полезрението на художествената литература. На границата на 60-те и 70-те години бе прието да се гледа на младежта в САЩ като на „разгневени бунтари“, а модата на „хипитата“ и техния начин на живот и до днес съществува в някои кътчета на света. Но дори и тогава към тази категория принадлежаха не повече от десет процента младежи и девойки от съответната възраст. За останалите, както и преди, образец си оставаха благовъзпитаните и добре гледани млади хора с равни зъби и спортни фигури, бръщолевещи празни приказки и съсредоточени преди всичко върху онова конкретно занимание, което в крайна сметка ще определи положението им в обществото.

За другите аналогични „снимки от натура“ в книгата си заслужава да се спомене само накратко. Всички те описват живота в „едноетажна Америка“, но заедно с това характеризират и социалната организация от по-голям мащаб. За читателя може би няма да е безинтересно да знае, че полицейските длъжности от определен ранг в САЩ са изборни и че значителна част от неприятните, но необходими дейности (в болниците например) се изпълняват от доброволци, на които дори през ум не им минава да се замислят за „непрестижността“ на своето занятие. Като влиза в света, изобразен в „Челюсти“, читателят получава възможност да види как работят и се развличат обикновените американци, какво представляват техните обществени служби, кой в САЩ упражнява номиналния и кой реалния административен контрол и каква е при това вероятността от злоупотреби, продиктувани от користни интереси.