Питър Бенчли - Челюсти

— Искате ли да опитате? — попита Куинт.

— Разбира се — отвърна Броуди.

— Помнете — трябва да се целите малко под кутията, когато тя застине на самия връх. Ако искате да я улучите в полет, трябва да я изпреварите, което е доста по-трудно. Ако не улучите, почакайте съвсем мъничко и от ново я хванете на мушка, само че тогава вече трябва да я изпреварите.

Броуди подаде на стопанина на катера металното устройство, взе пушката и се разположи до планшира. Когато Куинт зареди цилиндъра, Броуди викна:

— Хайде!

Кутията полетя във въздуха. Броуди стреля. Не улучи. Опита втори път, като се целеше в горния край на дъгата. Отново безуспешно. На третия път Броуди я изпревари повече, отколкото трябваше, и кутията падна във водата.

— Дявол да го вземе, не е толкова просто — рече полицаят.

— Малко повече тренировки — отбеляза Куинт. Хайде да видим дали сега ще улучите.

Кутията плаваше във водата на петнайсет-двайсет метра от катера. Едната й половина се виждаше над повърхността. Броуди се прицели малко по-ниско от въображаемата ватерлиния и натисна спусъка. Раздаде се металически звук — „Цок!“ — и куршумът улучи кутията на границата на водната повърхност. Кутията изчезна.

— А вие Хупър? — попита Куинт. — Остана още една кутия, но може да изпием и другата бира и да освободим още три кутии.

— Не, благодаря — отвърна Хупър.

— Но защо се страхувате?

— Не се страхувам. Просто не ми се стреля.

Куинт се усмихна.

— Тревожите се, че кутиите ще замърсят водата ли? Ние изхвърляме в океана планини от консервени кутии. Те потъват, ръждясват и покриват дъното с мръсотия.

— Не е там работата — отвърна Хупър, като се стараеше да не попада в дразнещия тон на Куинт. — Просто не ми се ще.

— От оръжието ли се боите?

— Да се боя ли? Не.

— Стреляли ли сте някога?

Броуди се учуди на настойчивостта на Куинт, радваше се на объркаността на Хупър, но не знаеше защо рибарят постъпва така. Може би Куинт се дразнеше, когато му омръзнеше да стои със скръстени ръце и когато рибата не кълве.

Хупър също не знаеше какво цели Куинт, но не му харесваха намеците на рибаря. Той чувстваше, че Куинт е замислил нещо.

— Що за въпрос? — каза той. — Стрелял съм преди.

— Къде? В армията?

— Не. Аз…

— Служили ли сте в армията?

— Не.

— Така си и мислех.

— Какво искате да кажете?

— Господи, бас ловя, че сте още девствен.

Броуди погледна Хупър, за да види реакцията му и за част от секундата улови погледа на ихтиолога.

Хупър отвърна очи и се изчерви.

— Какво сте намислили, Куинт? — попита той. — Какво искате?

Куинт се облегна на стола и се ухили.

— Абсолютно нищо — рече той. — Просто си бъбря, за да убия времето. Имате ли нещо против да взема и вашата кутия, като си допиете бирата? Може би Броуди ще поиска да опита още веднъж?

— Нямам нищо против — отвърна Хупър. — Но ме оставете на мира, разбрано?

Цял час всички мълчаха. Броуди дремеше, нахлупил шапка на очите си, за да предпази лицето си от слънчевите лъчи. Хупър се бе разположил на кърмата, гребеше и изливаше стръвта зад борда, от време на време тръскаше глава, за да пропъди дрямката. Куинт седеше на мостика, гледаше мазната пелена по повърхността на океана, а кепето му на морски пехотинец бе килнато на тила.

Внезапно Куинт се обади със спокоен равен глас:

— Дошли са ни гости.

Броуди веднага се разсъни. Хупър скочи. Кордата на десния борд плавно и много бързо се опъваше.

— Дръжте спининга — нареди Куинт, като свали кепето си и го остави до себе си на скамейката.

Броуди извади спининга от поставката, нагласи го между краката си и го стисна здраво.

— Когато ви кажа — рече Куинт, — ще натиснете спирачката и ще дръпнете. — Кордата спря да се развива. — Чакайте. Рибата сменя посоката си. Няма да дърпате още, защото ще изпусне въдицата. — Но кордата се бе отпуснала във водата и висеше, без да помръдне.

След няколко минути Куинт изруга:

— Дявол да го вземе! Дърпайте!

Броуди започна да обира кордата. Тя се поддаваше леко, твърде леко. Като че ли на нея нямаше дори стръв, още по-малко някакъв улов.

— Придържайте кордата с два пръста, за да не се заплете — посъветва го Куинт. — Каквото и да беше онова долу, то съвсем нежно си глътна стръвта. Като че ли я изсмука от въдицата.

Кордата изскочи над повърхността на водата и увисна на края на спининга. Нито въдицата, нито стръв — всичко беше изчезнало. Кордата беше акуратно прерязана. Куинт скочи от трапа и я огледа. Опипа края, прокара пръсти по краищата на среза и внимателно огледа пелената зад борда.