Питър Бенчли - Челюсти

— Да предположим, че бялата акула се появи наоколо — каза Броуди, — какво ще сторите най-напред?

— Ще се опитам да я примамя и да я накарам да обикаля около катера, докато се приближим до нея. Не ни е нужна особена хитрост: акулите са доста глупави създания. Всичко зависи от това как ще се държи с нас. Ако ни нападне, ние бързо ще я надупчим с харпуните, после ще завием настрана и ще я оставим да се изтощи. Залови ли се за стръвта, няма да можем да я спрем. Но аз не ще й дам да си отиде, ще се опитам да задържа тази твар с риск да бъде изтръгната макарата. Разбира се, тя бързо ще превие въдицата, но може да ни се удаде да я придърпаме по-близо до катера, за да метнем харпуните. Щом забия едно-единствено желязо в нея, успехът на лова ни ще бъде въпрос на време. Най-вероятно тя ще ни приближи на голяма дълбочина, привлечена от стръвта. И тогава ще трябва да решим как да постъпим по-нататък. Стръвта не е достатъчна, за да привлече интереса й за дълго. Тази огромна гадина моментално ще я лапне и дори няма да разбере, че е глътнала нещо. Затова трябва да й пробутаме някакво особено лакомство, от което да не може да се откаже. В стръвта пък трябва да има огромна въдица, която да удържи рибата, докато ние я прободем с един-два харпуна.

— А ако акулата забележи въдицата — попита Броуди, — ще се откаже ли от стръвта?

— Няма да се откаже. Акулата не притежава разум, тя не е куче. Акулите поглъщат всичко. Можете да хвърлите само въдица, без примамка, и тя ще я налапа. Една такава риба се бе приближила до катера на моя приятел и искаше да налапа външния мотор. Но го изплю, защото не можа да го преглътне наведнъж.

— И какво е това „особено лакомство“, Куинт? — попита Хупър, който седеше на кърмата и хвърляше стръв във водата.

— Особеното лакомство, от което акулата не може да се откаже? — Куинт се усмихна и посочи с пръст към зеления пластмасов кош за боклук, който стоеше по средата на палубата. — Ето го. То е там и аз си го бях запазил именно за такава акула. Не бих го хабил за други.

Хупър се приближи до коша, отстрани металните скоби и вдигна капака. Погледна вътре и застина с отворена от учудване уста. Във водата плуваше малко тъпоносо делфинче, не повече от половин метър дълго. Телцето запазваше вертикалното си положение и делфинчето бавно поклащаше безжизнената си глава в такт с движението на катера. От една дупка под долната му челюст стърчеше ухото на огромна въдица за лов на акули, а от коремчето му — острието на същата въдица. Хупър стисна ръбовете на коша с ръце.

— Бебе — промълви той.

— Не съвсем — отвърна Куинт, като се ухили. — Ембрион.

Хупър внимателно разглеждаше делфинчето няколко секунди, после затръшна капака на коша.

— Откъде сте го взели? — попита той.

— На шестстотин мили източно оттук. Защо?

— Интересува ме как се сдобихте с него?

— Много просто. От корема на майката.

— Вие сте я убили.

— Не, разбира се — засмя се Куинт. — Сама скочи на палубата и глътна цяла купчина сънотворни хапчета. — Куинт млъкна в очакване на смях, но Броуди и Хупър го гледаха мрачно. — Знаете, че такова лакомство не може да се купи просто така.

Хупър не сваляше поглед от собственика на катера. Не беше на себе си от гняв и възмущение.

— Известно ли ви е, че делфините се охраняват? — попита гой.

— Когато съм на риболов, момче, хващам всичко, което искам.

— Ами законите? Нима…

— Какво работите, Хупър?

— Ихтиолог съм. Изучавам рибите. Затова съм дошъл при вас. Нима не са ви казали?

— Когато хората наемат катера ми, не им задавам излишни въпроси. Е, добре, вие изучавате рибите и по този начин си изкарвате прехраната. Но ако трябваше да се трудите истински — имам предвид такъв труд, при който всеки цент се изкарва с пот и кръв, — тогава бихте знаели повече за законите. Вярно е, че ловът на делфини е забранен. Ала това не пречи на Куинт да улови едно-две дребосъчета за стръв. Приели са закона, за да предотвратят масовото унищожение на делфините, за да забранят на богатите безделници да ги ловят за собствено удоволствие. Ето какво ще ви кажа, Хупър: можете да се ядосвате и да ръмжите колкото си искате, но да не съм ви чул да ми казвате, че Куинт нямал право да хване няколко риби, за да изкара насъщния си.

— Вижте, Куинт, работата е там, че ако продължаваме да убиваме делфини, те могат напълно да изчезнат. А вие ускорявате този процес.

— Не се карайте на мен. Кажете на рибарите, които ловят риба тон, да престанат да хващат делфини в мрежите си. Кажете на капитаните на японските риболовни кораби да престанат да мятат харпуните си по делфините. И всички те ще ви изпратят по дяволите. Те трябва да изхранват хората. Аз също. Трябва да изхраня себе си.