Питър Бенчли - Челюсти

По гърдите на Броуди се стичаше струйка пот и той потрепна от неприятното усещане. После извърна глава и като се намръщи от острата болка по кожата на врата си, погледна мазното петно. Слънчевата светлина, отразяваща се в маслената повърхност, болезнено дразнеше очите му и Броуди отмести поглед.

— Светлината не ви ли пречи, Куинт? — попита той. — Никога ли не носите слънчеви очила?

Куинт го погледна:

— Никога — отряза той.

Гласът му звучеше безразлично: нито дружелюбно, нито враждебно. Във всеки случай не предразполагаше към разговор.

Но на Броуди му беше скучно и му се щеше да си побъбри с някой.

— Защо?

— Не ми трябват. Гледам света такъв, какъвто е.

Броуди погледна часовника си. Минаваше два. След още три-четири часа щяха да се откажат от търсенето и да се приберат у дома.

— Често ли имате празни дни?

Сутрешното напрежение бе изчезнало, нямаше какво повече да чакат и Броуди мислеше, че днес те няма да видят акулата.

— Как „празни“?

— Такива като днешния. Цял ден седиш и нищо не става.

— Случват се.

— И ви плащат дори ако денят не донесе нищо?

— Разбира се.

— Дори ако нито веднъж не клъвне?

Куинт кимна.

— Това не се случва толкова често. Обикновено все някаква риба ще клъвне. Или ще закачиш нещо.

— Ще закачиш?

— С желязото — Куинт посочи харпуна на носа на катера.

— И какво закачате, Куинт? — попита Хупър.

— Всички риби, които минават наблизо.

— Така ли? Аз не…

— Нещо клъвна — прекъсна го Куинт.

Броуди погледна изпод ръката си зад борда, но пелената си оставаше неподвижна: повърхността бе спокойна и гладка.

— Къде? — попита Броуди.

— Почакайте малко — каза Куинт. — Сега ще видите.

С тих метален звук кордата на въдицата на десния борд започна да се отвива и проряза водата като права сребриста струна.

— Дръжте спининга — каза Куинт на полицая. — И когато ви дам знак, дръпнете спирачката на макарата и опънете рязко.

— Акулата ли е? — попита Броуди.

При мисълта, че най-после се е срещнал лице в лице с тази риба, с това чудовище, с този нощен кошмар, сърцето на Броуди неудържимо затуптя. Устата му пресъхна. Той изтри ръце в панталона си, измъкна спининга от гнездото му и го стисна между краката си, като продължаваше да седи на стола.

— Бялата ли? — засмя се Куинт с лаещия си смях. — Не, някакъв дребосък. Потренирайте малко, докато вашата твар открие катера.

Куинт погледа известно време кордата, после каза:

— Давай!

Броуди натисна спирачката, наклони се и рязко дръпна назад. Кордата месина се изви като дъга. С дясната си ръка Броуди се опита да върне макарата назад, за да издърпа рибата, но нищо не се получи. Кордата продължаваше да се врязва във водата.

— Не си хабете силите напразно — посъветва го Куинт.

Хупър, който седеше на щурца, се надигна.

— Дайте аз да навия кордата предложи той.

— Не трябва — отвърна Куинт. — Оставете спининга на мира.

Хупър го погледна с недоумение и леко смутено.

„Какво разбираш ти от такива работи“ — помисли си Броуди, като видя недоволното лице на Хупър.

— Ако навиете прекомерно кордата, може да издърпате кукичката от устата на рибата — додаде Куинт след минута.

— Така ли? — удиви се Хупър.

— А ми бяха казали, че разбирате от риболов.

Хупър замълча. Той обърна гръб на Куинт и седна на щурца.

Броуди държеше спининга с две ръце. Рибата се бе спуснала надълбоко и бавно се движеше от една страна на друга, но не издърпваше повече корда.

Броуди се зае да намотава макарата. Той ту се накланяше, като бързо въртеше ръчката, за да обере провисналата нишка, ту подръпваше лова, като напрягаше мускулите на гърба и плещите си. Лявата китка го болеше, а пръстите на дясната му ръка започнаха да изтръпват от напрежението.

— Какво съм хванал, дявол го взел? — попита той.

— Синя акула — отвърна Куинт.

— Трябва да е половин тон тежка.

— Не, не повече от седемдесет-осемдесет килограма — разсмя се Куинт.

Броуди дърпаше рибата и се превиваше, дърпаше и се превиваше, докато не чу гласа на Куинт:

— Почти е готово. Задръжте сега.

Броуди престана да навива ръчката на макарата.

С гъвкави и спокойни движения Куинт слезе по трапа. В ръката си държеше пушка — стара армейска пушка M-1. Надвеси се над планшира и погледна надолу.

— Искате ли да видите рибата? — попита Куинт. Елате да надзърнете.

Броуди стана и като продължаваше да намотава провисналата корда, се приближи до борда на катера. Акулата изглеждаше неестествено синя в тъмната вода на океана. Беше дълга около два метра и половина, изящна, с големи гръдни перки. Движеше се бавно от едната страна на катера до другата — бе спряла да се съпротивлява.