Питър Бенчли - Челюсти

— Истинска красавица! — възкликна Хупър.

Куинт махна предпазителя на пушката и когато муцуната на акулата се повдигна на няколко сантиметра от повърхността, бързо изстреля три куршума в нея. Те прорязаха кръгли дупки в главата й, но кръв не се виждаше. Акулата потръпна и замря.

— Мъртва е — рече Броуди.

— Глупости — възрази Куинт. — Възможно е да е зашеметена, но нищо повече. — Той извади една ръкавица от джоба на панталона си, пъхна дясната си ръка в нея и хвана кордата. После измъкна нож от калъфа, който висеше на колана му. Надвеси се от планшира и изтегли нагоре главата на акулата. Пастта й беше леко раззината, а дясното й око бе притворено и невиждащият поглед бе насочен право към Куинт. Собственикът на катера пъхна ножа между челюстите на акулата и се опита да ги разтвори, но рибата стисна здраво ножа с острите си триъгълни зъби. Куинт започна да дърпа и да извива ножа, докато го измъкна. Сложи го обратно в калъфа и извади от джоба си клещи за рязане на тел.

— След като ми плащате така добре, мисля, че мога да си позволя да загубя една кука и малко корда — подхвърли Куинт. После доближи клещите до кордата с намерение да я пререже. — Една минута — спря се той внезапно, мушна клещите обратно в джоба си и измъкна ножа. — Гледайте. Това винаги е предизвиквало възторг у клиентите ми. — С лявата си ръка той повдигна по-голямата част от туловището на акулата над повърхността на водата и с мълниеносно движение разпори корема й от аналната перка почти до главата.

Рибата се раздели на две и кървавите вътрешности — бели, червени и сини — се изсипаха в океана като куп мръсно бельо от кошница. После Куинт преряза дебелата найлонова връв и акулата се плъзна зад борда. Още щом главата й се потопи във водата, рибата се замята в облак от кръв и вътрешности, като захапваше всяко парченце, което минаваше покрай пастта й. Тялото й се тресеше, докато тя гълташе собствените си вътрешности, които отново изплуваха през разпорения й търбух и се приближаваха до пастта й, а тя пак ги налапваше.

— Сега внимавайте — предупреди Куинт. — Стига да ни провърви, след минута тук ще се появят други сини акули и ще помогнат на тази твар да се самоизяде. Ако са много, ще наблюдаваме истински кървав пир. Интересно зрелище. Харесва се на клиентите.

Броуди омагьосан наблюдаваше как акулата продължаваше да поглъща собствените си вътрешности. След миг той забеляза някаква синя сянка да се издига към опашката на разрязаната акула. Малка акула, дълга не повече от метър и двайсет, се вкопчи в изкормената риба и впи челюсти в мятащото се във водата парче плът. Тя яростно тресеше глава и извиваше цялото си тяло като змия. Най-после откъсна парче месо и го глътна. Скоро се появи друга акула, после още и още и водата се разпени. Наоколо летяха кървави пръски.

Куинт взе харпуна, който лежеше под планшира, надвеси се зад борда и издигна оръжието над главата си. Неочаквано Куинт рязко изопна тялото си напред и веднага се дръпна назад. Една малка акула, нанизана на острието на харпуна, се гърчеше и тракаше с челюсти. Куинт измъкна ножа, разпори корема на рибата и я изхвърли във водата.

— Сега ще видите още нещичко — рече той.

Броуди не можеше да определи колко акули се мятаха край катера в разпенилата се вода. Перки кръстосваха повърхността, рибите удряха с опашки по водата. От време на време посред пляскането се дочуваше грухтене, когато две огромни акули се сблъскваха. Броуди погледна ризата си — тя бе цялата мокра и изпръскана с кръв.

Пиршеството продължи няколко минути и накрая останаха само три големи акули, които сновяха напред-назад под самата повърхност.

Мъжете мълчаливо гледаха зад борда, докато и последните риби не отплуваха.

— Господи! — промълви Хупър.

— Не ви хареса? — попита Куинт.

— Познахте. Не ми харесва, когато живи същества загиват за забавление на хората.

Куинт изсвири с уста и Хупър го попита:

— А на вас?

— Така се прехранвам, а дали ми харесва, или не — това си е моя работа.

Куинт отвори кутията с лед и измъкна друга кука с дебела найлонова връв. Собственикът на катера бе приготвил стръвта още на брега — сепия, набодена и привързана към тялото и върха на въдицата. С помощта на плоски клещи той прикрепи връвта към единия край на металната корда, хвърли стръвта зад борда и я отпусна на трийсетина метра.

Хупър отново започна да изгребва вътрешности от кофата и да ги хвърля във водата.

— Някой иска ли бира? — попита Броуди.