Питър Бенчли - Челюсти

Момчето се обърна и побягна към водата.

Броуди го повика:

— Ей!

Младежът спря.

— Да?

Броуди се приближи до него.

— Какво се каниш да правиш?

— Ще поплувам. А кой сте вие?

Броуди извади портфейла си и показа значката на момчето.

— Решил си да поплуваш? — Той видя как момчето погледна приятелите си.

— Разбира се, а защо не? Не е забранено, нали?

Броуди кимна. Не искаше другите да го чуят, затова понижи глас:

— Искаш ли да ти забраня да влезеш във водата?

Момчето го погледна, поколеба се за миг, после поклати отрицателно глава.

— Не, ще спечеля десет долара.

— Не плувай надалеч — посъветва го Броуди.

— Добре.

Момчето побягна към водата. Хвърли се в приближаващата се вълна и заплува.

Броуди дочу зад себе си шум на приближаващи се стъпки. Покрай него профуча Боб Мидълтън.

— Ей! Върни се! — викна той на момчето. После размаха ръце и отново го повика.

Момчето спря да плува и стъпи на дъното.

— Какво искате?

— Искам да ти направя няколко снимки, докато влизаш във водата. Съгласен ли си?

— Моля — отвърна момчето и се насочи назад към брега.

Мидълтън се обърна към Броуди.

— Радвам се, че го спрях, преди да се е отдалечил — каза репортерът. — Днес ще заснемем поне един къпещ се на този плаж.

Други двама от телевизионния екип се приближиха към Броуди. Единият носеше шестнайсетмилиметрова кинокамера и статив. Беше с армейски ботуши, носеше работни панталони, риза в цвят каки и кожена жилетка. Колегата му беше по-нисък, по-възрастен и по-пълен. Беше облечен в износен сив костюм и мъкнеше правоъгълна кутия с множество телефонни шайби и копчета. На врата му висяха слушалки.

— Оттук ще бъде добре, Уолтър — каза Мидълтън. — Обади ми се, когато си готов. — Той извади от джоба си бележник и започна да задава въпроси на момчето.

По-възрастният от екипа се приближи до Мидълтън и му подаде микрофон. После отстъпи назад до оператора, като опъваше проводника от макарата, която държеше в ръце.

— Можем да започваме — каза операторът.

— Трябва да настроя микрофона за гласа на момчето — каза мъжът със слушалките.

— Кажи нещо — предложи Мидълтън на момчето, като държеше микрофона на няколко сантиметра от устата му.

— А какво трябва да кажа?

— Отлично — намеси се мъжът със слушалките.

— Започвай — каза Мидълтън. — Отначало в едър план, а после един кадър в среден план, разбра ли, Уолтър? Кажи ми, когато бъдеш готов.

Операторът се втренчи в окуляра, вдигна пръст и направи знак на Мидълтън.

— Снимам — предупреди той.

Мидълтън се обърна към тъмното око на камерата и заговори:

— Намираме се на плажа в Амити от ранна утрин и доколкото ни е известно, още никой не се е осмелил да влезе във водата. Акулата не се вижда никъде, но опасност все още има. До мен е Джим Прескот. Този младеж току-що реши да поплува във водата. Кажи, Джим, не се ли страхуваш, че някъде съвсем близо до теб може да изскочи акулата?

— Не — отвърна младежът. — Не вярвам, че тук може да има акула.

— Значи не се боиш?

— Не.

— Добре ли плуваш?

— Прилично.

Мидълтън му протегна ръката си.

— Тогава ти желая щастие, Джим. Благодаря за интервюто.

Момчето стисна ръката на Мидълтън.

— Е — попита той, — какво да правя сега?

— Стоп — извика Мидълтън. — Да започнем отначало, Уолтър. Една секунда. — Той се обърна към младежа. — Не задавай никакви въпроси, Джим, нали разбра? След като ти кажа „Благодаря“, ти просто ще се обърнеш и ще тръгнеш към водата.

— Добре — отвърна момчето, като трепереше и разтъркваше ръцете си.

— Ей, Боб — викна операторът, — момчето трябва да бъде сухо. Не бива да е мокро. За зрителите той все още не е влизал във водата.

— Прав си — съгласи се Мидълтън. — Имаш ли хавлия, Джим?

— Разбира се. — Момчето побягна към приятелите си, за да се изсуши.

— Какво става? — разнесе се нечий глас досами Броуди. Беше мъжът от Куинс.

— Телевизията — отвърна Броуди. — Пристигнали са да снимат къпещите се.

— Наистина ли? Трябваше да си взема банските гащета.

Повториха интервюто, Мидълтън поблагодари на момчето, то побягна към водата и заплува.

Мидълтън се приближи до оператора и каза:

— Продължавай да го снимаш, Уолтър. Ърв, ти можеш да намалиш докрай звука. Ще използваме тази ролка за резервна.

— Колко метра да заснема? — попита операторът, като следеше с камерата плуващото момче.

— Сто — отвърна Мидълтън. — Ще почакаме да излезе. Бъди готов за всеки случай.