Питър Бенчли - Челюсти

— Казал е същото, което ми каза ти: „Предай на баща си. Нека бъде предпазлив.“

Броуди се обърна и заслиза по стълбата, а Вон остана изправен до безформената купчина от кости и козина.

В петък времето беше облачно, от време на време леко преваляваше и във водата не влезе никой освен една млада двойка. Те бързо се гмурнаха в океана рано сутринта, точно когато на плажа се появи един от полицаите на Броуди. Хупър прекара в катера цели шест часа и не видя нищо. В петък вечерта Броуди позвъни на бреговата охрана, за да се информира относно прогнозата за времето. Разбираше, че през трите празнични дни трябва да пожелае ярко слънце и ясно небе. Тогава в Амити ще пристигнат много летовници и ако не се случи нищо, ако всичко бъде спокойно, то към вторник би могъл вече да повярва, че акулата наистина си е отишла. Ако не се случи нещо. Но някъде дълбоко в душата си мечтаеше за буря и пусти плажове. Ала независимо от времето той молеше всички светии да не допуснат да се случи беда.

Броуди мечтаеше Хупър да се завърне в Удс Хоул. Не само защото той незримо присъстваше навсякъде и като специалист-ихтиолог отхвърляше опасенията на началника на полицията. Броуди се досещаше, че по някакъв начин Хупър е нарушил покоя в неговото семейство. Знаеше, че Елън е разговаряла с младежа след онази вечеря: Мартин-младши бе споменал, че Хупър бил обещал да устрои пикник на брега на океана и да потърси с децата раковини. И после това нейно неразположение в сряда. Елън каза, че й е лошо и наистина имаше измъчен вид, когато Броуди се върна вкъщи. Но къде е бил Хупър в сряда? Защо отговаряше така уклончиво, когато Броуди го попита за това? За първи път, откакто беше женен, в душата на Броуди се появиха съмнения и те го оставяха с неприятно двойствено чувство — угризения на съвестта заради разпита, който проведе на Елън, и страх, че подозренията му са оправдани.

Очакваше се времето да бъде ясно и слънчево, с умерен югозападен вятър. Какво пък, помисли си Броуди, може да е за хубаво. Ако празниците минат добре и никой не пострада, аз също ще повярвам, че акулата си е отишла. А Хупър вероятно ще си замине.

Броуди бе обещал да позвъни на Хупър веднага след разговора си с бреговата охрана. Сега стоеше до телефона в кухнята, а Елън миеше съдовете след вечерята. Знаеше, че Хупър е отседнал в хотела „Гербът на Абелард“. Телефонният указател лежеше на полицата под купчината сметки, разписки и комикси и Броуди понечи да го измъкне, но размисли.

— Трябва да позвъня на Хупър — каза той на Елън. — Къде е телефонният указател?

— Шест-пет-четири-три — отговори Елън.

— Какво е това?

— „Гербът на Абелард“. Номерът на телефона му е шест-пет-четири-три.

— Откъде знаеш?

— Лесно запомням телефонни номера. Известно ти е.

На него наистина му беше известно и се изруга наум за глупавата уловка. Набра номера и в слушалката се разнесе млад мъжки глас:

— „Гербът на Абелард“ — отговаряше нощният портиер.

— Мистър Хупър, моля.

— Извинете, не знаете ли номера на стаята му, сър?

— Не. — Броуди прикри слушалката с длан и попита Елън:

— Не знаеш ли случайно номера на стаята му?

Тя само го погледна и отрицателно поклати глава.

— Намерих го — каза портиерът. — Четири-нула-пет.

Телефонът иззвъня два пъти, преди Хупър да вдигне слушалката.

— Обажда се Броуди.

— Да. Добър вечер.

Броуди се бе вторачил в стената — стараеше се да си представи как изглежда стаята на Хупър. Пред очите му се появи малка тъмна мансарда, разтурено легло, петна по чаршафите, дъх на разгорещени от похот тела. Внезапно му се стори, че полудява.

— Мисля, че утре ще ни се наложи да поработим — каза той. — Прогнозата е добра.

— Да, знам.

— Тогава нека се срещнем на пристанището.

— В колко часа?

— Около девет и половина. Едва ли някой ще влезе във водата по-рано.

— Добре. В девет и половина.

— Прекрасно. Впрочем — поинтересува се Броуди, — как вървят работите ви с Дейзи Уикър?

— Какво?

Броуди съжали, че зададе този въпрос.

— Нищо. Просто любопитствам. Питах дали сте се разбрали с нея, или не?

— Хм… Защо се интересувате? Нима сте служебно задължен да се грижите и за интимния живот на хората си?

— Извинете. Забравете моята неволна нетактичност. — Броуди остави слушалката. Лъжец, помисли си той. Но какво става, дявол да го вземе?

Той се обърна към Елън:

— Исках да те попитам… Мартин говореше нещо за пикник на брега на океана. Кога ще бъде?