Питър Бенчли - Челюсти

Броуди подсвирна през зъби.

— И този кучи син ми плаче как никой нищо не купувал от него. Все още не мога да разбера защо го карат да открие плажовете.

— Не знам със сигурност. Освен това се съмнявам, че съдружниците му го притискат. Може би го е казал в пристъп на отчаяние. Мисля, че Лари е в доста затруднено положение. Не е в състояние да купи нищо повече, колкото и ниски да са цените. Единственото нещо, което би го спасило от разорение, е внезапното повишение на цените на пазара. Тогава той би успял да продаде изгодно недвижимите си имоти. Възможно е основният дял да получи Русо — всичко зависи от договореността помежду им. Ако курсът продължава да пада, с други думи, ако плажовете останат закрити, Вон ще трябва да заплати подписаните полици. А няма откъде да вземе пари. Мисля, че в този момент той дължи половин милион, при това вноски, които трябва да се изплащат в брой. Ще изгуби страшно много, а имотите ще отидат или в ръцете на предишните си собственици, или в ръцете на Русо, ако той може да плати в налични. Ала аз се съмнявам, че Русо ще рискува. Цените могат да паднат още повече и тогава този мафиот ще отиде на дъното заедно с Вон. Мисля, че Русо все още се надява на големи печалби, но само в случай, че Вон успее и плажовете бъдат открити. Тогава, стига да няма нови жертви, недвижимите имоти скоро ще поскъпнат и Вон ще успее да продаде на сметка всичко, което е купил. Русо ще получи своя дял — половината от печалбата или нещо такова — и „Каската“ ще престане да съществува. Вон ще прибере остатъка. Вероятно ще му стигне, колкото да се справи с финансовите затруднения и да не се разори. Ако акулата разкъса още някой, Вон ще се измъкне. Доколкото ми е известно, Русо не е вложил пукнат цент в предприятието. Това…

— Ти си безсъвестен лъжец, Медоус — внезапно се разнесе пронизителният глас на Вон. — Имай късмет да напечаташ и една дума от всички тези глупости и ще те влача по съдилищата, додето дишаш. — Чу се трясъкът на слушалката, която Вон бе хвърлил върху вилката.

— Ето колко са почтени избраните от нас представители на властта — подхвърли Медоус.

— Какво ще правиш, Хари? Искаш да публикуваш нещо във вестника ли?

— Не. Във всеки случай не сега. Не разполагам с никакви документи. Ти знаеш не по-зле от мен, че мафиотите се намесват все по-активно в работите на Лонг Айлънд — в строителството, в ресторантите, навсякъде, където си поискат. Но само се опитай да ги хванеш! Според мен Вон едва ли е нарушил законите в строгия смисъл на думата. След няколко дни, като се разровя още малко, ще мога да събера факти, потвърждаващи, че той е свързан с мафията. Имам предвид факти, които е невъзможно да бъдат опровергани, ако Вон наистина се обърне към съда.

— Мисля, че вече притежаваш достатъчно улики — отбеляза Броуди.

— Знам много неща, но нямам доказателства. Не разполагам с никакви документи или поне с копията им. Само съм ги виждал.

— Мислиш ли, че някой от членовете на общината е замесен в тази работа? На заседанието Лари настрои всички против мен.

— Не. Говориш за Кацулис и Коноувър, нали? Те са просто отдавнашни приятели с Лари и всеки от тях с нещо му е задължен. А Тачър е твърде стар и страхлив, за да каже нещо против кмета. Лопес е извън подозрение. Той наистина иска избирателите му да получат работа.

— Хупър знае ли нещо? Много настоява да открия плажовете.

— Не, почти съм сигурен, че нищо не му е известно. Самият аз разкрих всичко едва преди няколко минути, макар че все още има много неясни неща.

— Какво ще ме посъветваш да направя? Да си подам ли оставката? Споменах им за това, още преди да разговарям с теб.

— Боже опази, в никакъв случай! Имаме нужда от теб. Ако се оттеглиш, Русо ще се съюзи с Вон и двамата ще поставят свой човек на твое място. Може би смяташ, че подчинените ти са неподкупни, но аз се обзалагам, че Русо ще съумее да намери полицай, който би пренебрегнал служебните си задължения заради няколко долара или просто заради началническото място.

— Как да постъпя тогава?

— На твое място бих открил плажовете.

— Боже мой, Хари, те именно това искат да постигнат. Все едно направо да призная властта им над мен.

— Ти сам каза, че противниците ти имат важни причини, за да открият плажовете. Мисля, че Хупър е прав. Рано или късно ще ти се наложи да отстъпиш пред кмета, дори ако не открием акулата. Със същия успех можеш да го сториш и сега.

— И да разреша на мошениците да се награбят с пари, а после да изчезнат.