Питър Бенчли - Челюсти

— За какво говориш?

— За това, че докато аз съм началник на полицията и отговарям за безопасността на хората, плажовете ще останат закрити.

— Виж какво ще ти кажа, Мартин — проговори Вон. — Ако по време на празниците плажовете останат пусти, ти няма дълго да се задържиш на поста си. И не те заплашвам. Само те предупреждавам. Този сезон все някак още можем да се измъкнем. Но трябва да заявим на всички, че тук е безопасно. Двайсет минути след като в града научат, че забраняваш да открием плажовете, ще те заплюят, ще те овалят в катран и пера и ще те изхвърлят оттук. Съгласни ли сте с мен, господа?

— Разбира се — каза Кацулис. — Дори ще помагам.

— Избирателите ми са без работа — каза Лопес. — А ако не получат работа, ще изхвърлят и вас.

— Можете да ме махнете, когато ви е удобно — решително каза Броуди.

Вътрешният телефон върху бюрото на Вон зазвъня. Той стана и с раздразнен вид отиде в другия край на кабинета си. Вдигна слушалката.

— Нали помолих никой да не ме безпокои? — рязко попита кметът. Последва минута мълчание. — За теб е — той подаде слушалката на Броуди. — Джанет казва, че е бързо.

— Можеш да поговориш тук, а ако искаш, върви в приемната.

— Ще отида в приемната — отвърна Броуди, като се мъчеше да отгатне какво ли толкова се е случило, че да го повикат от заседание на общинския съвет. Акулата? Той излезе от кабинета и затвори вратата зад себе си. Джанет му подаде телефонната слушалка, но преди да успее да натисне светещия бутон, Броуди я попита:

— Кажете ми, тази сутрин Лари звънил ли е на Албърт Морис и на Фреди Браун?

Джанет отвърна очи.

— Наредено ми е на никого да не казвам.

— Отговорете ми, Джанет. Трябва да знам.

— А вие ще кажете ли някоя добра дума за мен на красавеца, който е сега в кабинета?

— Става.

— Не. Обади се само на четирима души и те всички са сега при него.

— Натиснете бутона.

Джанет го натисна и Броуди изрече в слушалката:

— Броуди слуша.

В кабинета си Вон видя, че светлинката престана да мига, внимателно сне пръста си от вилката и прикри слушалката с длан. Той огледа присъстващите — не го ли осъждат за постъпката му? Но всички отвърнаха очи, дори Хупър, който реши, че колкото по-малко се намесва в делата на общинските власти на Амити, толкова по-добре.

— Обажда се Хари, Мартин — каза Медоус. — Знам, че си на съвет и нямаш време. Ето защо само ме слушай. Ще бъда кратък. Лари Вон е потънал до уши в дългове.

— Не може да бъде!

— Казах ти — само ме слушай. Това, че има дългове, още нищо не значи. Важно е другото — кому е задлъжнял. Много отдавна, може би преди около двайсет и пет години, преди Лари да се замогне, жена му се разболя. Нямам представа от какво, но състоянието й беше тежко. А лечението струваше скъпо. Не мога да си спомня точно как беше, но ми се струва, че тогава Лари разправяше как някакъв приятел му помогнал — дал му заем и Лари се оправил. Ставаше дума за няколко хиляди долара. Вон спомена и името на кредитора си. Бих пропуснал думите му покрай ушите си, но той ми каза също, че този човек с охота помагал на хората, изпаднали в беда. А тогава аз бях още млад и също се нуждаех от помощ. Ето защо записах името на приятеля му и сложих бележката в картотеката си. Никога не ми бе идвало наум да я потърся, докато ти не ме помоли да разузная това-онова: Приятелят на Лари се нарича Тино Русо.

— Говори по същество, Хари.

— Това и правя. Сега да се върнем в настоящето. Преди два месеца, още преди тази история с акулата, беше създадена компания, наречена „Каската истейтс“. Това е компания-учредител. Отначало не притежаваше никакви недвижими имоти. Първата й сделка беше покупката на голямото картофено поле по на север от Скоч Роуд. Лятото бе неуспешно за града и новата компания увеличи притежанията си. Всичко се вършеше съвсем открито. Явно компанията се опираше на нечий наличен капитал и като се възползваше от застоя, натрупа недвижими имоти почти даром. Още щом в печата се появиха първите съобщения за акулата, „Каската“ се втурна да купува. Колкото по-ниско падаха цените, толкова по-голяма печалба имаше компанията. Но сега вече е съвсем тихо. Цените в момента се почти толкова ниски, колкото по време на войната, и „Каската“ продължава да купува. При това предпочита да не плаща в брой. Обикновено издава краткосрочни полици, подписани от Лари Вон. Той се води президент на компанията. А вицепрезидентът и истинският собственик на компанията е Тино Русо, считан от „Таймс“ вече много години за дребна риба в една от петте фамилии на нюйоркската мафия.