Питър Бенчли - Челюсти

— Кой иска още от печеното? — попита Елън. — Има доста.

— Наистина ли? — възкликна Медоус. — Само че дай първо на другите. Ако започнеш от мен, нищо няма да остане.

— Знаеш ли какво ще кажеш утре? — обади се Броуди.

— Какво?

Броуди понижи глас и сериозно произнесе:

— Просто невероятно! Как съм могъл да изям цялото печено?

Медоус и Дороти се разсмяха, а Хупър се завайка с висок фалцет:

— Не, Ралф, аз го изядох.

Сега дори Елън се разсмя. Вечерта очевидно преминаваше добре.

Когато поднесоха десерта — сладолед, полят обилно с крем какао, Броуди вече се чувстваше прекрасно. Той изяде две порции сладолед и с удоволствие си побъбри с Дороти. После, като се усмихваше, се заслуша в Дейзи — тя му разказваше как миналата година, когато приготвяли пуйката за Деня на благодарността 13 13 Официален празник в чест на първите колонисти в Масачузетс (отбелязва се в последния четвъртък на ноември). — Б.пр. , сложила марихуана в плънката.

— Обезпокоих се — сподели Дейзи, — едва когато неомъжената ми леля се обади и ме попита дали може да дойде при мен на вечеря. Плънката с марихуана беше вече готова и пуйката зашита.

— И какво стана? — попита Броуди.

— Сервирах й от пуйката, но без плънка, ала тя си поиска и плънка. Тогава реших: да става каквото ще — и й сипах голяма порция плънка.

— И?

— Към края на вечерята тя се кикотеше като момиченце. Дори се втурна да танцува. И то на музиката от „Коса“.

— Добре, че ме е нямало там — заяви Броуди. — Щях да ви арестувам за подронване моралните устои на старата госпожица.

Поднесоха кафето в гостната. Броуди предложи да пият нещо по-силно, но всички отказаха с изключение на Медоус.

— Една малка чашка коняк, ако ви се намира — кимна той.

Броуди погледна въпросително Елън.

— Мисля, че е в бюфета — каза тя.

Броуди наля на Медоус и си помисли дали да не налее и на себе си. Въздържа се. Реши, че не бива да изкушава съдбата.

Малко след десет часа Медоус започна да се прозява.

— Дороти, мисля, че трябва да потегляме — подкани той жена си. — Утре ще ми е трудно да изпълня гражданския си дълг, ако се задържим до късно.

— Аз също трябва да тръгвам — каза Дейзи. — В осем съм на работа. Наистина, не мога да твърдя, че напоследък търговията в магазинчето върви.

— Не само при вас е тъй, мила моя — въздъхна Медоус.

— Знам. Но когато работиш за комисионни, го чувстваш много осезателно.

— Да се надяваме, че лошото е вече зад гърба ни. Ако съм разбрал правилно нашия експерт, то по всяка вероятност този левиатан вече ни е напуснал. — Медоус се надигна от стола.

— Това е само мое предположение — каза Хупър. Той също стана. — Време е.

— О, не си тръгвайте! — възкликна Елън. — В гласа й прозвуча отчаяна молба. После се смути и бързо добави: — Още е само десет часът.

— Така е — каза Хупър, — но ако утре времето е хубаво, бих искал да стана по-рано и да изляза в океана. Освен това аз съм с кола и мога да закарам Дейзи у дома й.

— Би било прекрасно — рече Дейзи. Както обикновено, гласът й беше равен и безизразен.

— Семейство Медоус биха могли да я закарат с тяхната кола — предложи Елън.

— Вярно — каза Хупър. — Но аз наистина трябва да тръгвам, за да мога да стана рано. Все пак, благодаря ви за предложението.

Те се сбогуваха на входа — взаимни благодарности, обичайните за случая комплименти. Хупър си тръгна последен и когато протегна ръка на Елън, тя я взе в двете си ръце и каза:

— Много ви благодаря за зъба от акула.

— Няма защо. Радвам се, че ви хареса.

— Благодаря ви и задето бяхте толкова внимателен с децата. Те бяха очаровани от вас.

— На мен също ми беше приятно да се запозная с тях. Може би тук има пръст съдбата. Струва ми се, че бях колкото Шон, когато ви видях за първи път. Но вие почти не сте се изменили.

— А вие безспорно сте се изменили.

— Надявам се, че е така. Никак не ми се ще цял живот да си остана деветгодишно момченце.

— Ще се видим ли пак, преди да заминете?

— Разбира се.

— Прекрасно — тя пусна ръката му. Той бързо пожела лека нощ на Броуди и се отправи към колата си.

Елън стоеше на вратата, докато и последната кола не излезе на шосето. После загаси външната лампа и мълчешком започна да прибира от масата чашите за кафе и пепелниците. Броуди занесе купа чинийки за десерт в кухнята и ги сложи в мивката.

— Е, всичко мина добре. — Броуди произнесе тези думи просто така, без да има нещо предвид.

— Само че ти нямаш никаква заслуга за това — рязко отвърна Елън.